Христо Салджиев
Тракийски университет
https://doi.org/10.53656/bel2023-5-1H
Резюме. Статията разглежда поредица от лексикални и образни сходства в представянето на страстите на душата в произведенията на двама автори, чиито творби оставят силен отпечатък върху развитието на средновековната и новата българска литература – работилия през XIV в. химнописец Ефрем и П. Яворов. Подробно са разгледани идеите на Ефрем по отношение на падението на душата, нейните страдания и покаяние, както и органичните връзки на тези идеи с християнската покайна литература и посланието на св. ап. Павел до римляните. Специално внимание е обърнато и на сотериологичната представа на Ефрем за ада, която произлиза от псалмите и християнската идея за победа на Исус над смъртта и която доста категорично контрастира с митологичната представа за този свръхтопос, застъпена в други литературни традиции от този период. При последвалото сравнение с поезията на Яворов върху страданията на душата е изведена цяла поредица от образни и лексикални сходства, които дават основания да се говори за сходен метафизичен език, породен не от културна приемственост, а от „общност“ на драматични изживявания, които надхвърлят историческото време и жанровите особености.
Ключови думи: страсти; душа; химнография; символистична поезия
Свързани статии:
Professional Dispositions of Graduate Pre-service Mathematics Teachers among Three College of Teacher Education in Ethiopia
Двойното сляпо рецензиране в научната периодика в сферата на хуманитаристиката – аспекти на използването на publons в България
The Motivation of Bilingual Students in Mathematics and Information Technology Education
STEM обучение на студенти педагози в трансдисциплинарна образователна среда
