Андриана Спасова
Институт за литература – БАН
https://doi.org/10.53656/bel2025-6-4A
Резюме. Статията е посветена на проблема за алтернативността на филологическите и историографските дискурси, разглеждани както в контекста на Българското възраждане, така и на съвременността. Изходна точка за някои от направените изводи е разбирането, че явленията от литературната история оформят съвременните рецептивни нагласи (Х. Р. Яус). Изследването последователно развива темата за преподавателския подход и диалогичността в университетските аудитории по българска филология като потенциална микроистория. Отново ще бъде поставен въпросът за новия тип съвременни модели на четене и интерпретиране на имена, текстове и събития от българския литературен и исторически канон. Фигурата на читателя през XXI век, заемаща динамично и многопосочно място, не е обусловена от литературно-исторически метанаративи (Ж.-Ф. Лиотар) и е адаптивна към пренарежданията в социалната и културната структура.
Ключови думи: българска литературна история, възрожденска култура, студентски записки като макроистория, преподавателски подходи, нови поколения читатели, образователни ресурси
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Свързани статии:
Прилагане на мултилингвизъм в чуждоезиковото обучение в съвременното инженерно образование
Нов класически труд по българска диалектология
Страстите на душата в старата и новата българска литература: опит за сравнение
Кръгла маса „Българистиката днес в Гърция – академични центрове, изследователски полета, образователни програми“ по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“
