Маргарита Бакрачева
Софийски университет „Св. Климент Oхридски“
https://doi.org/10.53656/phil2022-01-08
Резюме. Целта на изследването е да проследи ефекта на заучената безпомощност и самосаботирането върху психичното благополучие. Заучената безпомощност и самосаботирането се разглеждат като неефективни себезащитни поведения в ситуации на възприемана липса на контрол и несигурност. 325 респонденти са попълнили седем скали: за заучена безпомощност, самосаботиране, самооценка, смисъл на живота, майндфулнес, оптимизъм и процъфтяване. Резултатите показват, че процъфтяването намалява при самосаботиране, но това въздействие се определя изцяло от липсата на възприеман контрол и самооценката и частично от смисъла на живота, оптимизма и нагласата майндфулнес. Заучената безпомощност също намалява преживяваното благополучие, но този ефект се опосредства изцяло от самооценката и частично от оптимизма, смисъла на живота и нагласата майндфулнес. Това разкрива, че заучената безпомощност и самосаботирането са по-скоро ситуативни реактивни и превантивни отговори, чийто ефект се медиира от самооценката, оптимизма и активното осмисляне на ситуациите и възможностите и от възприемания смисъл на живота, които намаляват потребността от себепредпазване.
Ключови думи: заучена безпомощност; самосаботиране; майндфулнес; психично благополучие
