Михаела Москова
Институт за български език – БАН
https://doi.org/10.53656/bel2023-4-M
Резюме. Конклузивът е една от спорните категории в българския език, като най-отчетливи са разногласията на учените за темпоралната парадигма на конклузива, а в центъра на този спор стои въпросът за наличието на конклузивни форми за времената от неминалия план. Тази работа разглежда употреби на конклузивни форми в темпоралния план на неминалото, за да се изследват и опишат спецификите им и да се докаже, че макар да са често адмиративни, такива форми съществуват. В първата част от работата се излагат възприетите виждания за семантиката на конклузива, във втората се анализират примери с употреби на конклузивните времена от плана на неминалото, за да се докаже позицията, че конклузивни употреби се откриват в плана на сегашното и бъдещето, но тяхната дистрибуция е различна. В последната част са направени кратки изводи.
Ключови думи: евиденциалност; конклузив; конклузивни времена в плана на неминалото
Свързани статии:
Връзки на заучената безпомощност и самосаботирането с психичното благополучие
Инструментариум за оценка на предприемаческите компетенции сред учащите
Социалните иновации като потенциал и възможен подход за образователно и социално включване
Ново изследване върху развитието на независимия финансов одит в България след 1991 година
