За употребата на пасивни форми в политическата реч

Борислав Петров, Биляна Михайлова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

https://doi.org/10.53656/for2025-03-01

Резюме. В статията е изследвана употребата на пасивни форми на глагола открадна, като материалът е ексцерпиран от Българския парламентарен корпус. В него са документирани 291 форми на глагола открадна, от които 169 са страдателни. Документирани са 159 употреби на миналото страдателно причастие на глагола открадна. 152 от случаите са безагентивни, докато в останалите седем има агентивна фраза. Данните от нашето изследване потвърждават схващането, че основната функция на пасива е да служи като средство за избягване на агенса. Анализът на данните от Българския парламентарен корпус, който предлагаме в тази статия, показва, че употребата на пасивния залог в публична реч на политиците (в случая с глагола открадна) е свързана преди всичко с емотивната и манипулативната функция на езика.

Ключови думи: политическа реч; пасивен залог; агенс; безагентивен пасив

Свързани статии:

Софийският международен литературен фестивал – декември 2021 Пропедевтика на понятието „самостойно хранене при растенията“ в детската градина и в обучението по родинознание в I и II клас Критерии за индексиране в Index Copernicus – анализ на българските научни списания в полската наукометрична платформа Дискурсът за етичното веганство като модел за изграждане на идентичност