Доц. д-р Владислав Маринов,
гл. ас. д-р Красимира Василева
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
https://doi.org/10.53656/bel2022-5-1VK
Резюме. Настоящото изследване е първото, което си поставя за цел да представи съпоставителен анализ на проектите на закон за българския език, внесени за разглеждане в Народното събрание от 2004 г. насам. В резултат от анализa се достига до извода, че между текстовете се регистрират много повече сходства, отколкото различия по отношение както на основните идейни положения, така и на слабите страни, възпрепятствали приемането на такъв закон през годините. Наред с това направените изводи налагат идеята, че е необходим качествено нов подход при съставянето на нормативния акт – законът за българския език следва да регламентира единна държавна езикова политика, с която да се защити езикът като основа на националната идентичност и по този начин да се насърчава развитието на образованието, науката и културата в Република България.
Ключови думи: закон за българския език; книжовен език; българска езикова политика
Свързани статии:
The Current State, Problems and Prospects of Master’s Degree Programs in Speech-Language Pathology in Russia
Метеори. Основни понятия и терминология – II част
Документалното наследство на издателска фамилия Юрукови и тяхната „Мозайка от знаменити съвременни романи“
Проницаемостта на формите на конклузива в съвременния български език
