Учителите трябва да имат повече време да работят с учениците, за да получи всяко дете нужното внимание
„Задължение на МОН е всяко дете да получи равен достъп до качествено образование, а това означава модерна техника и квалифицирани учители.“ Това каза министърът на образованието и науката
чл.-кор. Николай Денков в интервю за „Неделя 150“ по БНР. Според него усилията трябва да се насочат към децата, чиито родители нямат материални възможности, не могат да им осигурят техника и да плащат за частни уроци.
Според него са необходими промени в нормативната уредба, които да спрат партийната дейност и възможностите за политически натиск в образователната система, което в момента е притеснително. Проф. Денков отново оцени висока работата на министър Красимир Вълчев, доказал се като добър финансист и управленец.
„Това, че през последните години нямаме напредък в успеха на учениците въпреки значителното увеличаване на средствата за образование и за учителските заплати, показва, че не сме довършили работата. Целта е не да увеличим успеха от 4,15 на 4,20, а той да стане 5.00 и още по-висок. Затова обаче учителите трябва да се освободят, за да имат време да работят лично с всяко дето, което се нуждае от помощ.“ Това може да стане, като отново се огледа нормативната уредба и се намали бумащината. В помощ на педагозите трябва да се включат и други специалисти, които да развиват детския талант и интереси в областта на спорта, изкуствата и т.н.
Време разделно се оказа периодът на обучение от разстояние в електронна среда – добрите станаха още по-добри, а други изостанаха още повече. Било заради липсата на техника и интернет, било заради липса на достатъчна квалификация на учителите да работят с новите технически средства. Проблемите се задълбочават и там, където родителите са с по-скромни материални възможности. Затова основното усилие трябва да се насочи към минимализиране на тези разлики.
Подходът за разпределение на компютърната техника също трябва да бъде променен и да се насочи към реално нуждаещите се. Министър Денков предлага да се изгради STEM център в София, който да поеме методическата работа и подготовката на учителите.
През последните години е направено много, за да се промени към по-добро системата на висшето образование. Приемът е намален драстично. Създадени са стимули за привличане на кандидат-студенти към специалности с недостиг на пазара на труда. „Представата, че който влезе в университета, завършва, е стара. Във Факултета по химия и фармация на Алма матер процентът на незавършващите е около 50. Промените са налице, но те все още не са достатъчни, за да могат да се състезават българските университети с европейските“, коментира министър Денков. Те трябва да увеличат научната си дейност – основен фактор за качествено висше образование. Затова е толкова важно да завърши процесът на създаването на изследователски центрове в българските университети. Той започва през 2015 г. с приемането на тогавашната Стратегия за развитие на висшето образование. Но 6 години по-късно все още чака реализация. „Амбицирани сме да приключим този процес, да създадем методика за дефиниране на изследователски университети. Още повече че в Плана за възстановяване и устойчивост има такава възможност – със значително финансиране те да могат да стартират още тази година или в началото на следващата“, коментира проф. Денков.
Мнението на проф. Денков е за по-равномерно разпределение на университетската мрежа, която може да реши важни икономически и социални въпроси. „Не сме планова икономика, но това не означава, че не можем да имаме стратегически планове и цели, особено когато става дума за развитието на регионите. Инвестициите трябва да бъдат с ясна визия за тяхното развитие“, обобщава министър Николай Денков.
Идеята за Национален STEM център
„Надграждаме текущия проект на Плана за възстановяване и устойчивост за изграждането на STEM кабинети с Национален STEM център, който ще даде възможност и на педагогическия персонал да се обучава и квалифицира в използването на тази нова инфраструктура“. Това коментира на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Според него в Националния STEM център ще могат да се обучават и олимпийските ни отбори.
Вицепремиерът обяви, че се преработват близо половината от проектите, има и 10 нови проектопредложения и реформи по Плана, който още не е предаден на Еврокомисията. „Парите от Плана за възстановяване и устойчивост не са застрашени и ще дойдат в България тази година. Ще получим 13 процента финансиране – 1,6 млрд. лв., от момента,
в който бъде одобрен“, категоричен е той.
