Проумяването на живота и неговия смисъл не е по силите на човека

«Най-важното у човека е неговата духовност. За мен тя е главното, което ни отрежда специално място в заобикалящия ни жив свят. В процеса на усъвършенстване на природата, когато материята започва да се обръща към себе си, човекът е направил качествен скок в своето развитие. Той си задава въпроси – къде съм, какво съм  и т.н. След времето на приматите, до вчера нещата са се развивали бавно и спокойно, а през последния век сме свидетели на експлозия. С големите успехи в областта на науката и технологиите сме направили не крачка, а невероятен скок. Това е процес, който върви с геометрично ускорение. И тук е парадоксът – свикнали сме, че човек се пригажда към условията, а сега нямаме време да се адаптираме към онова, което сами сме изобретили. Така все още частично, но за съжаление, все повече губим онази духовност, която се отнася в немалка степен до изкуствата, и това най-много ме плаши», казва поетът.

Четете повече в бр. 35, 20 август – 3 септември 2014 г.

Свързани статии:

Нямам рецепта как се получава „Нобел” На лекторатите ни зад граница е необходима стратегия Проф. Михал Клайбер, председател на Полската академия на науките В науката няма място за компромиси