Дезинформацията е вредна за 73% от българите

Важните проблеми за нашите граждани са най-вече икономически

Антоанета
НАЙДЕНОВА

Увеличава се броят на българите, които определят дезинформацията като обществено вредна, отчита националният доклад за България в последния „Стандартен Евробарометър“. За 73% от българските граждани дезинформацията е проблем както в национален план, така и за демокрацията по принцип (81%). Този ръст на отрицателните нагласи към дезинформацията поставя България близо до средното равнище в ЕС.
Българите и гражданите на ЕС имат доверие на медиите, като цяло, но се наблюдават различия в отношението им към различни медийни канали. Българите по-често се доверяват на телевизията, интернет и социалните мрежи в сравнение с европейските си съграждани. Делът на гражданите, които се чувстват уверени, че могат да разпознават „фалшивите новини“, е сходен между България и другите страни членки, но българите по-рядко споделят, че са изложени на недостоверно съдържание в медиите.
Българите продължават да имат по-високо доверие в Европейския съюз, отколкото в редица национални институции, като правителство, парламент и съдебна власт. Само 23% от българските граждани имат доверие в съдебната система в сравнение с 54% за ЕС, както и към полицията – 48% спрямо 70% за ЕС.
Европейските граждани възприемат житейската си ситуация по-положително, отколкото българите. Докато малко повече от половината български граждани споделят, че са удовлетворени от живота си (54%, -5 спрямо пролет 2021 г.). На равнище ЕС този дял е значително по-голям и обхваща повече от три четвърти от гражданите (83%, -2).
Също така българите са по-склонни да се съгласят, че в миналото качеството им на живот е било по-добро (България – 65%, +6; ЕС – 55%, +3).
Проблемите, които българите определят като важни в личен план, са най-вече икономически. Както в България, така и на равнище ЕС покачването на цените е първостепенен проблем, засягащ все по-голяма група от обществото в сравнение с пролетта на 2021 г. (България – 61%, +14; ЕС – 51%, +15). Останалите икономически проблеми, върху които българите поставят приоритет, са финансите на домакинството, пенсиите, условията на живот и икономиката на страната.
Запазва се тенденцията на ниско доверие на българите към ваксините срещу коронавирус като потенциален инструмент за справяне с пандемията. Докато на средноевропейско равнище едва 15% от гражданите не са получили нито една доза от ваксината срещу COVID-19, в България този дял е няколко пъти по-голям и обхваща мнозинството от респонденти (56%). Така България се нарежда на последно място в ЕС по ниво на ваксинация. Малко повече от половината от българите, които изразяват скептични нагласи към ваксинацията (26%), декларират, че никога не биха се ваксинирали срещу коронавирус спрямо 8% за ЕС.
Европейската политика, насочена към справяне с пандемията, която получава най-широко одобрение в България, е подпомагането на предприятията и работниците, засегнати от пандемията. Въпреки че повечето българи остават оптимисти за бъдещето на ЕС, отчетливият спад спрямо пролетта на 2021 г. поставя България под средната тенденция в ЕС (България – 55%, -9;
ЕС – 62%, -4). От друга страна, очакванията за бъдещето на европейските граждани са по-положителни в България, отколкото на средноевропейско равнище.
Проучването е проведено между 18 януари и 8 февруари 2022 г., като данните за България са в резултат от проведени 1036 интервюта.

Свързани статии:

Всички с равен достъп до бъдеща ваксина Стартира онлайн платформа за образование за климата Начало за „Еразъм+“ и у нас ЕС обещава 1,7 млрд. евро за глобалното образование