Зорница Гоган, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина: Важното е веднъж децата да влязат в училище, след това ги завладяваме и е лесно да останат

Зорница Гоган е училищен ръководител на Българското училище „Райна Княгиня“ в Дъблин и Корк, Ирландия. От 2023 г. е член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина. През юли 2025 г. е избрана за председател на УС на организацията.

Преподава в системата на българските училища в чужбина от 2010 г. Магистър по английска филология от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност „Английски език и методика“.

Автор е на учебни помагала за подпомагане на обучението в чужбина, съобразени с Европейската езикова рамка, одобрени от Министерството на образованието и науката.

Разговора води Стела МАРИНОВА

– Г-жо Гоган, поздравления за избирането Ви за председател на Асоциацията на българските училища в чужбина. Как се почувствахте, когато научихте, че колегите са Ви гласували доверие?

– Това ме мотивира да се усмихна и с отговорност да поема позицията на председател на Асоциацията. Нашата организация има 18-годишен опит. Много хора са оставили следа с работа си в нея и за нейната кауза.

Признавам си, че бях изненадана, тъй като съм част от Управителния съвет от две години. Преди това също бях активен член.

Общото събрание на Асоциацията беше насрочено за деня преди официалното откриване на Осемнадесетата годишна конференция на организацията. Тази година имахме за задача да направим и промени в устава. На миналогодишното Общо събрание съставихме 5-членна работна група. Те работиха в синхрон цяла година и изготвиха почти изцяло нов устав.

Приехме по-различно разграничение на членовете в Асоциацията. Досега имахме юридически и физически членове. От правна гледна точка трябваше да променим названието „юридически“, защото в повечето случаи училищата, които членуват в АБУЧ, не са юридически организации. Обособихме три вида членство в Асоциацията – пълноправно, асоциирано и почетно.

Втората голяма промяна беше свързана с мандата и числеността на Управителния съвет. Намалихме броя на членовете му – досега бяха от седем до девет души, а вече са от пет до седем души. Също така гласувахме те да могат да бъдат преизбирани само веднъж, т. е. да имат до два мандата от по четири години. Смятаме, че трябва да има приемственост и да се включват нови хора с нови идеи, които да работят със сили и желание в организацията.

В новия Управителен съвет бяха избрани и Мая Падешка от Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” – Рим и Флоренция, Италия; Нина Борисова от Българското неделно училище „Св. Иван Рилски” в Кеймбридж, Питърбъро и Сполдинг, Великобритания; Симона Захариева от Българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена, Австрия; Евгени Петров от Ново българско училище „Васил Левски” в Палма, Испания; Нели Хаджийска от Българския детски хор и училище „Гергана” в Ню Йорк, САЩ; и Ваня Которова от Българското училище за роден език в Будапеща, Халастелек и Сигетсентмиклош, Унгария.

Направихме промяна и в избора на председател на Асоциацията. За първи път той бе избран с гласуване от членовете на АБУЧ по време на Общото събрание. Досега изборът се случваше в рамките на Управителния съвет, като на първото си заседание членовете му избираха помежду си председател. Този път всички членове на Общото събраните дадоха тайно гласа си за някой от седмината членове на Управителния съвет. След преброяването се оказа, че имам най-много гласове.

– Какви цели си поставяте? По какъв начин искате да надградите това, което предшествениците Ви са постигнали?

– Наистина говорим за надграждане, защото държим да има приемственост в много от посоките, в които АБУЧ върви през годините. Занапред ще се концентрираме да бъдем по-отворени към други организации и институции. Ще съсредоточим работата си към нашите най-важни членове – училищата, със споделяне на полезни практики, помощни материали, проекти, семинари, обсъждания, конференции.

Искаме и да ангажираме повече хора в дейността на Асоциацията чрез работни групи. Видяхме, че работната група за промяна на Устава работи ефективно, въпреки че участниците в нея бяха от различни краища на света. Те работиха толкова добре и в синхрон, че решихме, че това е ценен подход за нашите членове. Смятаме, че ако ангажираме повече от членовете си в работата на Асоциацията, по този начин те ще се чувстват по-близки до организацията. А това е много важно.

На първото заседание на Управителния съвет ще предложим и решим какви работни групи бихме искали да създадем. След това ще подходим към наши членове от АБУЧ, които смятаме, че биха могли да се справят с работа по съответните теми или направления.

– Как премина тазгодишната конференция, имахте богата програма?

– Имахме среща с директора на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ Ваня Балчева и с експерти от МОН. Ние винаги си сътрудничим добре и всички колеги очакват с нетърпение информацията, която МОН поднася. Всяка година по време на конференцията ни представят и актуални данни как се е разраснала мрежата от неделни училища, за техния брой в различните континенти.

Проведоха се няколко работни групи. Първата бе посветена на извънкласните дейности. Видяхме презентации на Българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена, чийто екип представи 30 години училищен театър „Палави звезди“. Те споделиха с нас как с много труд през цялата учебна година се подготвят, за да представят театрална постановка на тържеството по случай последния учебен ден.

Видяхме и презентацията на Българското училище „Звънче“ – Сърбитън, Великобритания, посветена на читателския им клуб „БългарЧЕТА“. Колегите реализират редица проекти – създали са библиотека, участват в клубове за творческо писане с интересни и интерактивни задачи. Те работят с вдъхновение и с желание.

Проведохме и среща с писателката Здравка Евтимова, която сподели истории от жизнения и творческия си път. Разказа за работата си със студенти, как се опитва да покаже ролята на литературата като проводник на идентичност и силата на думите и езика. Колегите имаха възможността да ѝ зададат въпроси. Здравка Евтимова ни даде идеи, свързани с насърчаването на четенето сред българските деца в чужбина. Харесах тази за стъпките, по които да работим, за да предложим редактиране на текст, от който да се получат хубави съчинения.

Програмата включваше и панел „Културното наследство и литературата в училищата“, в който участваха доц. д-р Илияна Димитрова и доц. д-р Невена Гавазова. Те представиха литературна антология „Сезоните на българската литература“ (първа част: поезия). Последва прожекция и дискусия с участието на режисьора на документалния филм „Мила родина“ Станимир Трифонов.

Имахме и втора дискусия с представителите на Министерството на образованието и науката, на която колегите споделяха случаи и казуси, свързани с финансирането, с кадровото обезпечаване, достъпа до учебници и ресурси, взаимодействието с институциите.

Изключително удовлетворена съм от работата, която свършихме. Видях ангажирани колеги с желание да работят, обединени от каузата ни да съхраним езика, културата и духа на България. Пролича си, че сме устойчива мрежа от български училища зад граница и, надявам се, активен глас пред институциите, за да можем да съдействаме на училищата в техните нужди. Да сме проводник за обмен на идеи. Беше вдъхновяващо да сме заедно.

– Как се е разраснала мрежата от неделни училища? Какво сочат данните на МОН?

– Видяхме интерактивна карта, по чиято реализация работи МОН, с българските точки по цял свят. На картата бяха маркирали там, където има български училища, центрове за български език и като цяло дейности, свързани с българското образование и култура. Експертите казаха, че картата е динамична и буквално за дни на нея се появяват нови български точки.

Над 400 български училища зад граница ще включва списъкът за 2025/2026 г., който ще бъде публикуван съвсем скоро. В тях се обучават 39 500 деца. Точките на обучение по български език по света пък са 695, като в тях влизат и филиалите на неделните училища.

– Според Вас на какво се дължи нарастващият брой училища и техни филиали?

– Има няколко фактора, които влияят комплексно на този процес. Първо, ако вие сте родител, много по-голяма е вероятността да заведете детето си в българско училище, което е близо до вас. След пет дни обучение в училищата в съответната държава малко са родителите и учениците, които пътуват в събота или в неделя по два-три часа до най-близкото българско училище, където детето да прекара учебния ден там, а след това да се върнат у дома. Това е подвиг от тяхна страна.

Второто – българите осъзнават колко е важно за децата им да имат българска идентичност, да знаят, да помнят езика си и културата.

Най-важното е веднъж децата да влязат в училище. След това им харесва и им е интересно да учат за нашите традиции и култура. Всичко, което им показваме и представяме в училище, ги завладява и е лесно да останат. Трудната стъпка е първата – да постъпят при нас и да видят колко е хубаво. Те създават приятелства. Ако успеем да обхванем от по-рано малките деца в образователната структура, те истински се забавляват и много им харесва.

– Какво трябва да се промени, за да могат по-големите ученици да не напускат българските школа, когато се сблъскат с по-сериозните уроци в местните им училища?

– За съжаление възпитаниците ни в тази възраст наистина намаляват, но ангажиментите в местните им училища са само един от факторите. Наистина по-сериозната натовареност, която те имат в образователните системи в страната, в която се обучават, оказва своето влияние. Те имат много работа, домашни, изпити, тестове и в един момент се оказва трудно да съвместяват и българското училище. Ние обаче няма как да повлияем на това.

Но олекотяване на тежестта в учебните програми в среден и горен курс би могло да бъде предпоставка за това повече ученици да остават в неделните училища. Или ако обучението в неделното училище им помага да завършат и да имат изпит по български език, който да бъде признат като матуритетен. А те след това да могат да използват резултата в по-нататъшното си образование – за кандидатстване в университет, за курсове. Този фактор е ключов и може да мотивира и задържи учениците в българското училище.

В Ирландия сме щастливци, защото сме от малкото държави в Европейския съюз, в която българският език е матуритетен. С изпитите за завършване на ирландско образование нашите ученици могат да държат и изпит по български език. Той се състои се от няколко части, като учениците показват умението си да владеят български език като роден, а не като чужд.

Обучението им в българското училище в чужбина ги подготвя за този изпит. В училището в Дъблин имаме и класове, с които работим за подготовката за полагането на изпит по български като част от ирландските матури (Leaving Cert Exam).

Имаме деца, които са напуснали в средата на обучението си в V, VI, VII клас – това е моментът, в който става трудно, и се връщат отново в училище в IX –X клас, за да могат да натрупат необходимите знания за полагането на този изпит.

Трябва да отбележа още, че мотивацията и усилията от страна на родителите са фактор до IV – V клас. Оттам нататък е важно мотивацията да бъде на самото дете. А възможността да положат изпит, който да има принос в резултата им в средното образование и завършването на образователната система в съответната държава, е голям плюс.

– В кои държави българчетата могат да положат матуритетен изпит?

– Ирландия, Швеция и Финландия са трите държави в Европейския съюз, които официално признават и оценяват майчиния език на училищата в рамките на матурите. Имаме надежда, че това може да се случи и във Великобритания и в други страни.

В края на срещата с МОН набелязахме тази възможност като поле, в което АБУЧ ще продължава да работи. Това не нова кауза за нас. Трябва да се действа за всяка държава поотделно. Решили сме да се фокусираме засега в рамките на Европейския съюз. Очаква ни сериозна работа, но тя е вдъхновяваща, защото това са каузи, които са в сърцата ни. Невъзможно е да правиш това, ако не си посветен на него, ако не вярваш в тази мисия.

Има и други страни, в които училищното и езиковото разнообразие се разпознава в образователната система. Те провеждат изпити, но не говорим за матура по майчин език, както е в тези три държави.