„Облякоха“ площада в Кюстендил в риза от 1200 кв. м

Над 100 танцуващи жетвари, пременени в народни носии и с вили и гребла в ръце, разкриват красотата на кюстендилската шевица Снимки Влади Чанев / Росен Христов

Кюстендилска шевица от женска риза на огромна площ. Пореден впечатляващ проект на кюстендилския художник и учител Евгени Серафимов и школата „Новите Майстори“. Уникалната творба е разположена на 1200 кв. м площ на площад „Велбъжд“ и е най-голямата в България. Официалното ѝ откриване се състоя на Голяма Богородица – официален духовен празник на Кюстендил.

„Кюстендил се събуди пременен в нова дреха, ушита за празник, за Голяма Богородица.

На пазвата на града е извезана оная старинна молитва за плодородие и разцвет, която по най-различни причини изчезва от ръкава на женската риза още през XIX век. Два века по-късно тя се завръща и вдига чело към слънцето. Направена е от ръцете на днешните деца на Кюстендил, с днешните материали, с днешните мащаби, но със същия древен смисъл. Днес Кюстендил е риза, нова риза, ушита за празник“, обяви Евгени Серафимов, който за пореден път впечатли жителите и гостите на града с проект от такъв мащаб.

Едва ли някой е забравил „Майстора на един декар“, „Дъждовникът“, шевиците по река Банщица и още, и още…

В продължение на повече от седмица

десетките ученици на Евгени Серафимов се включиха в изработката

на единствената по рода си с такъв мащаб шевица, „избродирана“ от ръцете на кюстендилските деца – символ на вярата, традицията и надеждата. Под жаркото слънце, с четки, бои и много ентусиазъм, кюстендилските творци не спираха да рисуват, да се връщат към бита и облеклото на предците ни.

А проектът на Гената, както го наричат кюстендилци, среща пълната подкрепа на Община Кюстендил в лицето на кмета инж. Огнян Атанасов.

„Наистина съм щастлив да бъда отново на площад „Велбъжд“ – наше любимо платно за изкуство. След „Майстора на 1 декар“ и „Плаващите картини“ в Пловдив не сме правили нещо чак толкова грандиозно. Щастлив съм, че реализираме идея на шест години. За празника Панагия си представях интересната кюстендилска шевица, която е рядка, непозната, неизучавана, защото още през XIX век отпада – да я направим в огромен формат. Още веднага след като споделих идеята си на кмета Атанасов, той припозна проекта и тя стана факт в момента, в който Успение Богородично стана официален празник на нашия град. Всъщност разбрах защо толкова време се е отлагал проектът – защото е чакал момента да увенчае празника“, разказва с вълнение творецът Евгени Серафимов.

Освен „Новите Майстори“ през всичките дни се включват десетки деца от Кюстендил,

които с трепет за първи път хващат четката и се въвличат в багрите на изкуството. Плътно до Серафимов е и неговата съпруга Лили Серафимова, която неуморно подкрепя всеки от проектите на Гената.

„Това е една колективна шевица – такава, каквато трябва да бъде. Аз така разбирам изкуството. Самото изкуство на шевицата е колективно дело – това са орнаменти, които минават през вековете, много жени ги повтарят, преповтарят, променят по малко, за да стигнат до наши дни. А ние, „Новите Майстори“, пак колективно, всеки със своя трепет на ръката, правим колективна шевица, която пришиваме върху ризата на нашия град, върху пазвата на нашия град, върху най-централната част на Кюстендил – площад „Велбъжд“, разказва още кюстендилският учител.

И типично за откриването на най-голямата шевица в България, Серафимов решава да направи нещо различно. Художествен пърформанс, но не какъв да е – покриват цялата шевица със слама, а над 100 танцуващи жетвари, пременени в народни носии и с вили и гребла в ръце, разкриват красотата на кюстендилската шевица.

„Кюстендил се превърна в марка за изобразително градско изкуство. Аз така разбирам един град да е град на изкуството – когато има велико минало, в лицето на Владимир Димитров – Майстора, една наистина мащабна школа – художниците след него, но в днешно време да правим изкуство в съвременна форма със съвременните деца, да вървим по стъпките на големите и да се опитаме и ние с една точица да добавим към шевицата на кюстендилското изкуство“, обяснява художникът.

Пърформансът „От шевицата до хляба“ – символично пътешествие

от багрите на кюстендилската шевица и картините на Майстора до топлия аромат на прясно изпечен хляб, бе наблюдаван от патриарх Даниил, кмета инж. Огнян Атанасов, министъра на туризма Мирослав Боршош и хиляди жители и гости на града.

Така под краката на над 100 танцуващи жетвари, облечени в автентични народни носии, оживя най-голямата шевица у нас – 1200 кв. м символи, избродирани от децата на града. Топъл хляб, обща молитва и „Жътвата“ на Майстора – като картина, но жива, дишаща и благословена. Истински празник, който почита женското начало и женската шевица, която отправя послание за добруване и за бъдещето на Кюстендил.

Празникът бе озвучен от ангелските гласове на Детския църковен хор „Свети Серафим Софийски“, трио „Идна“ и от пъстрите ритми на концерт с участието на „Фолкарт“, фолклорна група „Шевица“, фолклорна група „Гайтанче“ и акордеонен квартет „Фолкакорд“.