В Министерския съвет

Правителството предостави 1 931 929 лв. по бюджетите на общините

за финансово осигуряване на дейности по четири национални програми за развитие на образованието.

От тях 228 048 лева са по НП „Безопасност на движението по пътищата“, които са предназначени за закупуване на материали и съоръжения за обучения в 112 общински детски градини и 120 общински училища.

По НП „Без агресия за сигурна образователна среда“ се отпускат 561 425 лева на 28 общински детски градини и 44 общински училища за създаване на сигурна образователна среда и за повишаване на културата на общуване чрез дискусии, семинари, срещи, работилници, лаборатории на училищно ниво по теми, свързани с превенция на насилието и други инициативи.

234 703 лв. се предоставят за дейности по НП „Заедно за всяко дете“ за подпомагане на екипите за обхват и взаимодействие с родителите за привличане на деца в 97 общински детски градини и училища.

По НП „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“ се предоставят 907 753 лв. за 47 общински институции за развиване на способностите в областта на науките чрез обзавеждане на съвременни кабинети и кътове за занимания по интереси.

Факултет „Дигитални и зелени технологии“ ще бъде открит в Тракийския университет в Стара Загора,

реши Министерският съвет по искане от висшето училище. Сред мотивите на Университета за създаването на новия факултет е острата нужда на националния и регионалния пазар на труда от специалисти по информационни и зелени технологии в контекста на глобалната политика за дигитализация на бизнеса и въвеждането на чисти технологии. Интерес към такива специалисти е заявен от местния бизнес, общинската и областната управа и неправителствените организации. Сред самите студенти също има устойчив интерес към обучение в професионални направления „Информатика и компютърни науки“ и „Енергетика“.

Специалностите от двете направления, по които ще се осъществява обучение в новия факултет, са „Софтуерно инженерство“, „Информационни технологии“, „Киберсигурност и електронно управление“, „Устойчива и зелена енергетика“, „Топлоенергийни и екологични технологии и системи“, „Умни и зелени енергийни системи“, „Енергопреобразуващи технологии и системи“. Обучението ще е в редовна и задочна форма за придобиване на образователно-квалификационни степени „бакалавър“ и „магистър“.

Откриването на факултета е одобрено от Националната агенция за оценяване и акредитация.

България подкрепя увеличаването на европейския бюджет за научни изследвания и иновации.

Това стана ясно на заседанието на Съвета на ЕС по конкурентоспособност в областта на научните изследвания в Копенхаген, което се проведе на 16 – 17 юли. Резултатите от него бяха одобрени от Министерския съвет. Акцент в дискусиите бе ролята на Европа в разработването на критични технологии и бъдещите усилия в областта на научните изследвания и иновациите в контекста на предстоящата Многогодишна финансова рамка (МФР).

България бе представена от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, който подчерта необходимостта от изграждане на силни иновационни екосистеми около университетите. По думите му, това е ключово условие за привличане и задържане на млади таланти както от страната, така и от чужбина. Министър Вълчев посочи като добър национален пример Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към СУ „Св, Климент Охридски“ – инициатива, която от създаването си през 2021 г. успява успешно да привлича водещи учени и млади изследователи от цял свят и същевременно да задържа в страната български таланти.

Министрите обмениха първоначални реакции по представената от комисар Екатерина Захариева нова Рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации. Основните предложения на ЕК включват почти двойно увеличение на бюджета, както и фокус върху научни постижения, иновации, конкурентоспособност, международно сътрудничество и засилена връзка между науката и обществото. България приветства амбициозното финансиране и подчерта значението на опростяване на процедурите, по-широк достъп, приобщаване и създаване на добавена стойност за Съюза. Страната ще извърши задълбочен преглед на предвидените мерки, включително взаимодействието с Европейския фонд за конкурентоспособност, механизмите за разширяване на участието и цялостното управление и изпълнение на програмата.

Държавите членки на ЕС изразиха готовност за по-тясно сътрудничество в областта на научните изследвания, включително чрез споделяне на научноизследователски капацитет между страните. Целта е изграждането на водещи в световен мащаб европейски научноизследователски центрове в стратегически области като изкуствен интелект, квантови изчисления, биотехнологии и космически технологии.

Свързани статии:

България подкрепя удвояването на европейския бюджет за научни изследвания и иновации 38 млн.лв. за училища и детски градини В Министерския съвет Обновяват кабинети и изграждат центрове за хуманитарни науки в 398 школа