Столичната община подготвя пилотен модел за по-качествено хранене в детските градини

Столичната община подготвя пилотен модел за подобряване на храненето в детските градини, който ще започне в район „Слатина“ от началото на следващата учебна година. Предвижда се в пилотния район да бъде изградена т.нар. кухня майка, която ще приготвя храната за детските градини в района.

Целта на новия модел е да се осигури качествена и балансирана храна без значително увеличаване на разходите.

Това съобщава пред журналисти зам.-кметът по „Образование, спорт и младежки дейности“ Десислава Желязкова след кръгла маса, посветена на качеството на храната за децата, предаде БТА.

Кухнята майка ще бъде разположена в съществуваща кухня към детска градина и няма да представлява частна услуга. Според Желязкова новият модел ще използва повече техника, което ще позволи приготвянето на храната с по-малко персонал и по-нисък разход на електроенергия.

Храната ще се доставя до детските градини в определени часове, а съществуващите кухни в самите градини ще останат и ще се използват основно за образователни дейности – децата и учителите да приготвят заедно храни и да учат чрез този процес.

Пилотният модел ще бъде приложен първо в район „Слатина“, където има осем детски градини.

Изборът е направен заради разнообразния профил на населението, което ще позволи по-добро измерване на резултатите от инициативата, отбелязва Желязкова. Ако проектът бъде успешен, опитът ще бъде предложен и на други райони на столицата, както и на други общини в страната.

По думите на заместник-кмета централизирането на приготвянето на храната ще позволи и по-добро качество на продуктите. При по-големи обществени поръчки се очаква по-ниска цена на хранителните продукти, като ще се търси и възможност за участие на по-малки производители. Това ще позволи използването на по-разнообразни и качествени продукти, обяснява Желязкова.

В момента практиките са различни, част от детските градини сами провеждат обществени поръчки за хранителни продукти, други се обслужват от районните администрации, а трети използват кетъринг. Според Желязкова това често води и до проблеми с качеството на храната.

Тя отбелязва още, че

в момента цената на храната в детските градини варира значително – от около 3 лева на ден при самостоятелно приготвяне, до 12 – 13 лева при кетъринг.

Друг важен аспект на проекта е възможността да се приготвя специална храна за деца с хронични заболявания или хранителни непоносимости, коментира зам.-кметът.

По думите ѝ сигнали на родители и предписанията от контролни органи са сред причините за започване на проекта. Според Желязкова в момента менютата често се изготвят от медицински сестри или домакини, които невинаги имат необходимата експертиза, за да съставят балансирано меню. Затова

новият модел предвижда менюта, разработени от специалисти – диетолози и нутриционисти,

които ще бъдат сезонни и ще могат да се прилагат и в други детски градини в София.

Планира се родителите да имат предварителна информация за седмичното меню на децата.

В рамките на пилотния проект се предвижда и създаването на малки градинки към детските градини, в които децата да виждат как се отглеждат плодове и зеленчуци.

Сред предложенията за нови ястия в менюто са палачинки с банан и пълнозърнесто брашно без добавена захар, грис с канела и ябълков мус с чия, както и овесена каша с прясно мляко, ленено семе и плодове. По думите на зам.-кмета традиционните български и сезонни храни ще останат основа на менюто, като постепенно ще се включват и нови продукти, за да се разширят вкусовете на децата.

В дискусията участват експерти и организации, ангажирани с темата за здравословното хранене и хранителните навици на децата. Целта е обмен на идеи за създаване на първи цялостен модел за хранене в детските градини – от доставката на продуктите и начина на приготвяне на храната, до обучението на децата да опитват разнообразни храни и да изграждат култура на хранене.