Защо тийнейджърите посягат към наркотиците

След срещата с д-р Цветелина Петкова, директор на Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите – София, продължаваме темата за ранната интервенция, подкрепата и изграждането на защитни механизми срещу зависимостите, в които той има ключова роля като пространство за професионална оценка и подкрепа. За психологическите и социалните фактори, които определят риска от посягането към психоактивни и наркотични вещества, в този брой разговаряме със социалния работник в столичния Превантивно-информационен център Пламенка Петрова.

„Употребата на психоактивни вещества сред подрастващите не е изолиран акт на „лош избор“, а резултат от сложна мрежа от психологически, семейни и социални фактори“, разказва пред „Аз-буки“ социалният работник в Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите в София Пламенка Петрова. По думите ѝ в съвременния свят, белязан от дигитализация, високи очаквания и социална несигурност, рисковете се променят, но основните човешки потребности – от принадлежност, сигурност и признание, остават същите. „Когато тези потребности не са удовлетворени по здравословен начин, наркотиците често се превръщат в привидно решение“, обяснява тя.

Практиката ѝ показва, че експериментирането с психоактивни вещества рядко е резултат от спонтанно решение. По-често то е индикатор за натрупани психологически и социални дефицити. В съвременното общество употребата на наркотични вещества сред подрастващите е сериозен социален и здравен проблем.

„Той е симптом, а не изолиран проблем“, казва моята събеседничка и уточнява, че една от най-честите причини децата да опитват наркотици, е чистото любопитство и желание за нови преживявания.

„Юношеството е период на търсене на идентичност, експериментиране и желание за силни усещания. Младите хора често искат да разберат „какво е усещането“, или вярват, че могат да контролират употребата“, разказва Петрова.

Когато обаче това любопитство се съчетае с натиск от средата и приятелския кръг, липса на родителски контрол или емоционална подкрепа, рискът нараства значително. По думите на специалиста натискът от средата остава един от най-силните фактори.

„Желанието „да бъдеш като другите“,

или страхът от отхвърляне може да подтикне дете към поведение, което иначе не би избрало. Тийнейджърството е време, когато мнението на връстниците често има по-голяма тежест от това на родителите“, посочва тя.

Друг сериозен рисков фактор са семейни проблеми и липса на подкрепа сред близките. Най-честите предпоставки за това са конфликти, развод, насилие, отсъствие на внимание или прекомерен контрол. Те могат да доведат до емоционална несигурност. Когато детето не усеща стабилност и подкрепа у дома, то може да потърси утеха или

„бягство“ чрез психоактивни вещества.

Не на последно място стоят психичното здраве и емоционалните трудности. „Деца и младежи, които изпитват вътрешен дискомфорт, често търсят външни средства за облекчение“, казва социалният работник. Категорична е, че не трябва да се подценява връзката между психичното здраве и употребата на психоактивни вещества. Разказва, че все повече изследвания и практически наблюдения показват връзка между тревожните и депресивните симптоми и употребата на психоактивни вещества.

„Част от младите хора възприемат наркотиците като средство за „саморегулация“ – начин да намалят вътрешното напрежение, да притъпят тъгата или да преодолеят социалната несигурност“, казва тя.

В практиката си често наблюдава случаи, в които

употребата на наркотици

е свързана с нелекувана депресия, тревожност, ниско самочувствие или травматични преживявания. „Ето защо ранният скрининг за тревожност и депресия в училищна възраст е съществен елемент от превенцията“, категорична е Пламенка Петрова.

А на въпроса как влияят социалните мрежи и инфлуенсърската култура върху нагласите на подрастващите към наркотиците, отговаря: „През последното десетилетие социалните мрежи се превърнаха в основна част от всекидневието на младите хора. Платформи като Instagram, TikTok и YouTube оформят ценности, модели на поведение и представи за „нормално“ и „модерно“. Наред с положителните си страни, тези мрежи влияят и върху нагласите към рисково поведение, включително употребата на наркотични вещества“.

Социалните мрежи и инфлуенсърската култура могат както да нормализират и популяризират рисково поведение, така и да служат като мощен инструмент за информираност и превенция. Ключът е в критичното мислене, медийната грамотност и активната роля на семейството и училището в изграждането на устойчиви ценности и здравословни избори. И тук определено идва ролята на училището не само като образователна, но и като социална среда.

„Прекомерната конкуренция, академичният натиск, тормозът и социалната изолация могат да увеличат риска от употреба. Дете, което се чувства отхвърлено или системно унижавано, е по-склонно да търси принадлежност в рискови групи“, казва моята събеседничка.

От друга страна, училището може да бъде защитен фактор. По думите на социалния работник, подкрепящата атмосфера, ангажираните учители и наличието на подготвени училищни психолози значително намаляват вероятността от развитие на зависимост.

„Затова е необходимо училищната общност да работи активно за създаване на безопасна, толерантна и подкрепяща среда за всички ученици“, категорична е тя.

Оказва се, че употребата на психоактивни вещества сред подрастващите и младите хора не засяга всички по еднакъв начин. „Макар рискът да съществува за всеки, някои групи са по-уязвими поради социални, икономически, психологически или семейни фактори“, обяснява Петрова.

Обяснява, че сред по-застрашените групи са деца от семейства с проблемна среда, младежи с психични затруднения, жертви на тормоз и социална изолация, деца в институции или без родителска грижа, младежи от маргинализирани общности.

Ранното отпадане от училище

също е сериозен рисков индикатор. Общото между тях е повишеното ниво на стрес и липсата на стабилна подкрепа.

„Важно е да се подчертае, че уязвимостта не е присъда. С навременна подкрепа и стабилна среда рискът може значително да бъде намален“, категорична е тя.

Внимание обръща и на превенцията, която трябва да започне не с наказание, а с разбиране, подкрепа и сътрудничество.

„Превенцията не трябва да се основава на страх и забрани, а на изграждане на устойчивост, увереност и чувство за принадлежност. Когато едно дете се чувства чуто, разбрано и подкрепено, вероятността да потърси утеха в наркотиците, намалява значително“, казва тя.

На въпроса какво може да се направи на ниво общност, за да се намалят тези рискови фактори, моята събеседничка обяснява, че

общността има силата не само да реагира на проблема,

но и да го предотврати чрез навременни и целенасочени действия.

„Общността може да осигури лесен достъп до консултации и психологическа подкрепа, активно участие на семейството, създаване на възможности за развитие и ангажираност, образователни и превантивни програми, сътрудничество между институциите“, казва тя.

В заключение Петрова подчертава, че употребата на наркотични вещества сред децата е резултат от сложна мрежа от психологически и социални фактори. Само чрез разбиране на тези фактори и чрез съвместни усилия на семейството, училището и обществото можем да намалим риска и да подкрепим младите хора по пътя към здравословно и осъзнато бъдеще.