Галина Лардева
АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив
https://doi.org/10.53656/bel2025-3-1G
Резюме. Статията има за цел да набележи в общ план възможности за съотнасяне между роли и езици, използвани в съвременната българска изкуствоведска практика. Изследването поставя фокуса на своето търсене върху последното десетилетие и наблюдава как ролите постепенно се стесняват и се редуцират, докато езиците – напротив – се разрояват и придобиват необозримост дори в рамките на една и съща роля. Като примерен материал за целите на статията са използвани четири основополагащи разработки, публикувани през последните години: Ножарова (2018), Джурова (2020), Маринска (2020), Попов (2021). Това са, без изключение, трудове с фундаментална заявка, които наред с непосредствените си обекти на изследване предприемат опит да набележат състоянието на специализирания интерес към изкуството.
Ключови думи: съвременно изкуствознание; теория на изкуството; история на изкуството; художествена критика; афирмативна критика
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Свързани статии:
Птиците в средновековното българско изкуство
Изображенията на птици в античните подови мозайки от България от орнитологичен аспект: видове, произход и търговски връзки (II – VI в. н.е.)
State and Barriers to the Digitalization of Small and Medium-Sized Enterprises in Bulgaria
„Душата на учителя“ в полето на избора, раздвоението и междутекстовостта
