Учени обсъждат как медиите изграждат обществените нагласи към децата

Как се променят образите на детството в книгите и периодичния печат и по какъв начин медиите представят децата със специални потребности бяха разгледани на Националната научна конференция „Детството в медиите: представи, ценности, нагласи“ — Снимик „Аз-буки“

Как се променят образите на детството в книгите и периодичния печат, как илюстрациите отразяват обществените нагласи и по какъв начин медиите представят децата със специални потребности са само част от въпросите, обсъдени през втория ден на Националната научна конференция „Детството в медиите: представи, ценности, нагласи“, която се проведе в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН (ИЕФЕМ – БАН).

Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“ е медиен партньор на форума.

По време на панела за художествените измерения и ценностите в изграждането на детския образ д-р Милена Радева – председател на Съюза на българските илюстратори, проследи развитието на българската илюстрация през 30-те и 40-те години на XX век и промените в художествените стилове през годините.

„Една книга не се създава лесно и не излиза бързо от печат“, отбеляза д-р Радева. Тя обърна внимание и на цензурата, налагана върху работата на илюстраторите през социалистическия период, като даде примери за влиянието на обществената и политическата среда върху художественото оформление на изданията.

Каква е ролята на художника илюстратор в детския периодичен печат и как се променят неговите функции през XX век, разгледа Десислава Васова от ИЕФЕМ – БАН.

Към един по-малко видим образ на детството насочи вниманието гл. ас. д-р Светлана Антова от ИЕФЕМ – БАН. В доклада си „Невидимите деца“ тя разгледа

как миграцията на родителите се отразява върху развитието на децата от социално уязвими групи.

Изследването е проведено в НУ „Васил Левски“ в Белоградчик.

„Интересът ми към темата е провокиран от факта, че броят на учениците, за които българският език не е майчин, нараства с всяка изминала година“, посочи д-р Антова.

Любопитен поглед към променящите се обществени представи за детето предложи проф. д.н.к. Маргарита Карамихова, почетен професор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В доклада „Детенце хубаво, пиленце любаво“. Да препрочетем букварчето!“ тя показа

как през годините се променят илюстрациите в различните издания на буквара,

а заедно с тях и представите за ролите на момичетата, момчетата и членовете на семейството.

Особено показателен е образът на момичето. Ако в по-ранните издания то е представено предимно като бъдеща помощница на майката в домакинството и грижата за семейството, в по-късните вече се подготвя за ролята на селскостопанска труженичка, обясни проф. Карамихова. Така дори наглед обикновените илюстрации в буквара се превръщат в свидетелство за обществените промени и очакванията към децата.

Кога Дядо Мраз измества Дядо Коледа и как двамата присъстват в българския печат? Отговор на този въпрос потърси проф. д-р Десислава Бошнакова от Нов български университет. Изследването ѝ обхваща 521 публикации във в. „Работническо дело“ от периода 1945 – 1989 г.

„Колкото пъти се споменава Дядо Мраз, толкова пъти се появява и хладилник „Мраз“, пошегува се тя.

Сред любопитните находки в архивните публикации са истории, в които Дядо Мраз може да бъде уволнен, защото пуши, или дори да бъде повикан по заявка на определено място. Примерите показват колко разнообразни и понякога неочаквани са били употребите на този образ в печата.

Особено място в програмата зае панелът „Специалното детство: грижа и медиен образ“. Той обедини изследвания за общественото отношение към децата в нужда, институционалната грижа и представянето на децата с увреждания и специални образователни потребности в медиите.

Доц. д-р Еля Цанева от ИЕФЕМ – БАН проследи промените в профила на „децата в нужда“ в контекста на обществено-политическите процеси след Освобождението. Исторически поглед към институциите за деца с увреждания в България между двете световни войни предложи доц. д-р Кристина Попова от същия институт.

Към съвременните медийни образи насочиха вниманието гл. ас. д-р Таня Матанова от ИЕФЕМ – БАН с доклад за представянето на децата с аутизъм и синдром на Даун и гл. ас. д-р Кристина Тодорова от Великотърновския университет, която разгледа присъствието на децата със специални образователни потребности в медиите.

В рамките на панела д-р Диляна Кочева, редактор в Национално издателство „Аз-буки“, представи доклада „Образът на „различните“ деца в печатните медии и детската литература“.

В него тя съпостави представянето на детското различие в 15 публикации на „Аз-буки“ с художествения разказ в детската книга „Вълшебните обувки на Кая“. Анализът обхваща периода август 2025 – август 2026 г. и проследява дали детето е представено чрез диагнозата, или чрез възможностите си, чия гледна точка присъства в публикациите и как се разбира приобщаването.

Сред основните наблюдения е, че в журналистическите текстове за децата най-често говорят възрастните – родители, учители и специалисти. Детската книга предлага различен подход, като представя преживяванията и въпросите през погледа на самото дете.

Основното послание на доклада е, че

различието не отменя детството,

а начинът, по който медиите разказват историите на тези деца, има значение за общественото отношение към тях.

Друг тематичен акцент през втория ден беше детството през социализма – както в историческите източници, така и в съвременната памет за този период.

В панела „Социалистическото детство като памет: преживявания, идентичности и медийни разкази“ Антоанета Титянова, докторант в Университета за национално и световно стопанство, представи доклада „Подрастващите в обсега на печатните медии в България през последните 45 години“. Тя насочи вниманието към присъствието на младите хора в българската периодика през последните десетилетия.

В същия панел бяха разгледани още индивидуалните ценности и потребности на децата през социалистическия период, образите на младежта в списание „Армейска младеж“ и съвременните представи за социалистическото детство в социалните мрежи.

Дигиталната среда и влиянието ѝ върху подрастващите

също намериха място в програмата. Панелът „Детството в епохата на екрана: рискове и свобода“ включи доклади за социалните мрежи, новите модели на общуване, опасностите в онлайн пространството и предизвикателствата пред медийната грамотност.

Педагогическите измерения на детството бяха разгледани през влиянието на анимационните герои върху поведението на децата, ролята на училищния библиотекар за насърчаване на четенето и предизвикателствата пред детското въображение в дигиталната епоха.