Близо 579 млн. евро повече за образование в проектобюджета за догодина

Ръст от 578,8 млн. евро (1,132 млрд.лв.) на средствата за сектор „Образование“ са записани в публикувания от Министерството на финансите проект на първия бюджет на страната в евро. Предвидено е те да нараснат до 5,813 млрд. евро, или 11,369 млрд.лв. от записаните в програмата за настоящата година 10,236 млрд.лв. (5,234 млрд. евро). Запазва се и делът им от 4,8% от БВП на страната.

В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г. е заложено средствата за образование да бъдат 5,540 млрд. евро за 2027 г. и 5,633 млрд. евро за 2028 г.

С увеличението на финансирането в сектора се осигурява

нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието

във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната. Целта е стимулиране на навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование и задържането им в нея.

В мотивите към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. се посочва още, че за догодина ще бъде гарантирано и актуализиране на възнагражденията на академичния състав в съответствие с достигнатите размери на средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, публикувани от Националния статистически институт.

В представения проект е записано още, че

разходите за наука в консолидираната фискална програма на държавата за 2026 г. ще нараснат до 557 млн. евро (1,089 млрд.лв.),

което е увеличение със 119,5 млн. евро (233,5 млн. лв.) в сравнение с програмата за настоящата година. За 2027 и 2028 г. се прогнозира те да бъдат съответно 502,7 и 504,6 млн. евро. Догодина парите за наука ще достигнат 0,5% от БВП, а в следващите години ще бъдат отново на ниво 0,4 на сто от БВП.

Проектобюджетът на Българската академия на науките за 2026 г. е 133,038 млн. евро (260,195 млн.лв.) при програма за тази година от 240,292 млн. лв. За последващите две година финансирането ще бъде съответно 133,326 и 134,160 млн. евро.

Държавните висши училища ще получат догодина общо 681,688 млн.евро, или 1,333 млрд.лв.,

което е ръст в сравнение с предвидените в програмата за тази година малко над 1,210 млрд.лв. Прогнозата за 2027 и 2028 г. предвижда те да бъдат съответно 686,046 и 692,963 млн. евро.

Традиционно най-много средства ще получи най-голямото и най-старото ни висше училище – Софийският университет – 107,628 млн. евро, или 210,499 млн.лв. (192,366 млн.лв. за 2025 г.).

Нарастване на средствата има и за големите висши училища,

като за ТУ – София, са записани 81,975 млн. евро (160,326 млн.лв.), за Медицинския университет – София – 47,083 млн. евро (92,086 млн.лв.), за Пловдивския университет 39,507 млн.  евро (77,268 млн.лв.), за УНСС – 33,122 млн. евро (64,780 млн.лв.), за МУ – Варна – 31,233 млн. евро (61,086 млн.лв.), за Тракийския университет – 30,877 млн. евро (60,389 млн.лв), за МУ – Пловдив – 30,349 млн. евро (59,357 млн.лв.). Най-малко е финансирането за Университета по библиотекознание и информационни технологии – 5,787 млн. евро (11,318 млн.лв.), Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив – 4,662 млн. евро (9,118 млн.лв.), Висшето училище по телекомуникации и пощи – 3,806 млн. евро (7,444 млн.лв.), Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ – 3,484 млн. евро (6,813  млн.лв.), и Висшето строително училище „Любен Каравелов“ – 1,735 млн. евро (3,394 млн.лв.).

По бюджета на Министерството на отбраната са предвидени

трансфери от общо 51,009 млн. евро (99,763 млн.лв.) за държавните висши военни училища, за които бяха предвидени 85,800 млн.лв. за настоящата година. През 2027 и 2028 г. те ще бъдат съответно 51,199 и 51,619 млн. евро. За догодина Военната академия „Георги Ст. Раковски“ ще получи 10,758 млн. евро (21,041 млн. лв.), Националният военен университет „Васил Левски“ – 21,839 млн. евро (42,712 млн.лв.), Висшето военноморско училище – 11,288 млн. евро (22,078 млн.лв.) и Висшето военновъздушно училище – 7,124 млн. евро (13,932 млн.лв.).

По бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2026 г. са записани 45,297 млн. евро (88,591 млн.лв. при 77,388 млн.лв. за тази година), като сумата е приблизително същата и в следващите две години.

По бюджета на Министерството на младежта и спорта

за политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време са записани 20,022 млн. евро (39,159 млн.лв.) при 36,103 млн.лв. за тази година. За политика в областта на младите хора са предвидени 4,785 млн. евро (9,359 млн.лв.) при 6,431 млн.лв. за 2025 г.

В проектобюджета за 2026 г. са осигурени средства и за продължаване на политиката за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в държавни и общински детски градини и училища и за транспорт на деца и ученици.

В Програмата за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за 2026 – 2028 г.

е заложено догодина към Софийския университет да бъдат насочени 6,023 млн. евро (11,8 млн.лв.) за изграждане на изчислителен център за изкуствен интелект от Института за научни изследвания в областта на компютърните науки (INSAIT). За следващите две години сумите са съответно 3,851 и 10,773 млн. евро. Близо 1,5 млн. евро са предвидени за 2026 и 2027 г. за втория етап от разширението и реконструкцията на сградата на Националната художествена академия в София. За догодина са заложени и 3,912 млн. евро (7,651 млн.лв.) за основен ремонт, въвеждане на мерки за енергийна ефективност, реставрация, реконструкция и модернизация на Хуманитарната гимназия „Св.св. Кирил и Методий“, ОУ „Райна Княгиня“, ОУ „Димитър Талев“ и ОУ „Яне Сандански“ в Пловдив.

Предвижда се догодина бюджетният дефицит да бъде 3%, а средногодишната инфлация за 2026 г. да достигне 3,5%, като в края на годината ръстът ѝ се забави. Допустимият нов дълг за догодина е фиксиран на 10,44 млрд. евро, включително 3,26 млрд. евро заем по европейската програма SAFE за укрепване на отбранителната индустрия.

Акценти

– От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата става 620,20 евро (1213 лв.).

– Ръст на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 5%, а за определени сектори – съгласно действащата нормативна база и политики в секторите.

– От 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО) с 2 пр.п. и от 1 януари 2028 г. – с 1 пр.п.

– Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро (1213 лв.).

– Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 2352 евро (4600 лв.), за 2027 г. – на 2505 евро, и за 2028 г. – на 2659 евро.

– Увеличава се обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460,17 евро (900 лв.) за целия период до 2028 г. включително.

– Увеличава се и паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460,17 евро (900 лв.) за целия период до 2028 г. включително.

– От 50 на 75% се повишава размерът на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

– Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по т.нар. швейцарско правило.

Свързани статии:

2780 лв. заплатата за асистент във висше училище Стипендии и за студенти в платена форма В Русенския университет се проведе младежка трудова борса STEM центровете подобряват образователните резултати