Доц. д.ф.н. Бойко Пенчев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-6-2P
Резюме. Целта на статията е да изследва преосмислянето на литературноисторическия разказ в учебниците по литература след 1989 г.
Основният метод е съпоставителен литературноисторически анализ на два много близки като автори и съдържание учебника, издадени съответно през 1984 г. и 1992 г. Статията изследва стратегиите на преосмисляне (и изтласкване) на понятието „революция“, както и променените функции на литературните направления символизъм и модернизъм в концептуалната рамка на литературната история, изучавана в средното училище. „Новият прочит“ на литературата след 1989 г. е съпоставен с концепцията на Жан-Франсоа Лиотар за кризата на големите разкази и преминаването към нов тип легитимиране на знанието – през категорията „перформативност“. Статията поставя въпроса дали деидеологизирането на литературата не води и до нейното деисторизиране и не е ли това опасно за нейната социална валидност с оглед на проблематичната приложимост на перформативния критерий при заниманията с литература в образователната система.
Ключови думи: литература, учебници, революция, идеология, модернизъм, символизъм
Свързани статии:
„Душата на учителя“ в полето на избора, раздвоението и междутекстовостта
Романите на Салман Рушди в перспективите на постмодернизма през третото хилядолетие
Преподаването на българска литература като своечужда
Социализация и ресоциализация на „дивите“ деца (върху примери от фолклорни и литературни произведения)
