Първи дебати по проекта за модернизация на учебните програми в V

В приема за гимназиите за следващата учебна година ще има малко повече професионални паралелки и ръст на тези в областта на природните науки, заяви министър Красимир Вълчев

Започва първият етап от международния проект за модернизация на учебните програми в V – VII клас с участието на България и Румъния и с подкрепата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В рамките на тази фаза експерти от МОН, синдикални и работодателски организации, директори и учители ще набележат основните приоритети в разработването, прилагането, мониторинга и оценката на учебните програми.

„Публикували сме Концепция за промяна на учебните програми и имаме ясна визия за тяхното количествено изменение, но по-важна е качествената промяна“, заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при откриване на дискусията с участието с заинтересовани страни по проекта.

Той се изпълнява от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие чрез инструмента за техническа подкрепа на Европейския съюз и в партньорство с Главна дирекция „Реформа“ на Европейската комисия. Обявен бе в края на 2024 г., като има продължителност от 30 месеца. По него двете страни получават техническа подкрепа за създаването на по-компетентностно ориентирани учебни програми.

По думите на министър Вълчев, правилният подход е да се започне с широко обсъждане на концепцията. „Ако постигнем консенсус, можем да имаме по-големи гаранции, че тя ще се реализира“, подчерта просветният министър.

„Поздравявам ви за тази решителна стъпка – да направите заедно с Румъния реформа в учебните програми“ заяви в своето приветствие до форума Натали Берже – директор за подкрепа на реформите на държавите членки, Дирекция за техническа подкрепа в работната група за реформи и инвестиции към ЕК.

Тя подчерта, че това са ключови промени за бъдещето, които ще подобрят обучението на учениците. Натали Берже изрази

подкрепа и за възприемането на компетентностния модел,

който е в основната на личния, социалния и професионалния успех.

„С нашия инструмент за техническа помощ можем да подпомогнем България и Румъния в различни проекти и сме убедени, че това партньорство ще бъде много успешно“, каза още Натали Берже.

Според Паоло Сантяго – ръководител на отдела за консултации и прилагане на политиката в Дирекция „Образование и умения“ в ОИСР,

новият дизайн на учебните програми в България и Румъния е насочен към това всички ученици да развият знанията и уменията, от които се нуждаят.

Експертът открои значението на интегрираното знание и връзките между отделните дисциплини. Тази реалност трябва да бъде отразена в учебните програми, за да се справят образователните системи с предизвикателствата в променящия се и дигитализиращ се свят.

По думите на Богдан Кристеску, заместник-министър на образованието на Румъния, двете държави се срещат с еднакви предизвикателства и имат шанс да обменят опит. Според него образователната среда се променя постоянно и благодарение на реформите, които се предприемат, ще бъдат постигнати много добри резултати.

В рамките на първия етап на проекта представители ОИСР, МОН, синдикални и работодателски организации, директори и учители ще набележат основните приоритети в разработването, прилагането, мониторинга и оценката на учебните програми. Целта е те да станат компетентностно ориентирани и да дадат рамките на уменията, които трябва да овладеят учениците по съответния учебен предмет.

Друга важна задача е изграждането на мрежи от учители, които използват нови методи, подходи и ресурси,

свързани със структурираните по нов начин учебни програми. Освен на реформата в учебните програми Проектът залага и на разработването на ресурси за преподавателите и нови подходи за оценяване.

Проведеният в София форум е част от консултациите на екипа на ОИСР с ключови заинтересовани страни, свързани с образованието. В рамките на няколко дни са проведени и други работни срещи с директори на училища в София, експерти, преподаватели и представители на институции.

Във форума се включиха и заместник-министрите на образованието и науката Наталия Митева и д-р Емилия Лазарова, директори на дирекции в МОН, директори на училища, учители, представители на граждански организации и др.

По време на форума министър Вълчев заяви, че професиите на бъдещето ще изискват повече адаптивност, повече и по-комплексни умения.

„Ако досега парадигмата е била повече специализирани знания, ние намаляваме амбицията за специализация в системата и правим така, че да получат една по-широка основа от знания, която след това да им позволи да надграждат“, заяви просветният министър.

Той отново отбеляза, че разгръщането на хибридни профили в гимназиален етап ще позволи развиването на по-широка база от комплексни умения. Това пък ще даде възможност на учениците след това да се развиват, тъй като голяма част от тях не приключват с училищното образование, а продължават и завършват висши училища.

„В момента има 9 профила, между които избират учениците. Хибридните профили ще позволят съчетание между тях. Всеки профил може да се разширява с чуждоезиков“, обясни министър Вълчев.

Той обясни, че се

връщаме към традиционната парадигма с широката хуманитарна основа, с ученето на математика и природни науки.

Пред журналисти министър Вълчев коментира и идеята част от математическите и природо-математическите гимназии да станат специализирани училища, дискутирана по време на негова среща в НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ с директори и учители от подобни училища в страната. Това би дало възможност на учениците, които са приети след IV клас, да продължат обучението си в тях до завършване на гимназиалния етап. Училищата ще продължат да осъществяват прием и след VII клас и да разкриват допълнителни паралелки, ако е необходимо.

По думите му, при сегашната система част от учениците с високи математически способности, които от V до VII клас учат в математически и природо-математически гимназии, не успяват да продължат в тях, тъй като могат да бъдат изпреварени от техни връстници с по-високи резултати по български език.

„Колкото и да се увеличи тежестта на математиката в балообразуващата оценка, има риск някои математически таланти да отпаднат от тези гимназии, което е нежелано“, коментира той.

Промени относно статута на математическите и природо-математическите гимназии

може да се направят чрез изменение в Закона за предучилищното и училищното образование. Амбицията на МОН е да предложи промени в Закона през май – юни тази година.

„Надяваме се, че до есента те ще бъдат приети, ако имаме политическа воля и стабилност“, отбеляза просветният министър.

Той коментира и държавния план-прием в гимназиите за следващата учебна година. По думите му, в него ще има малко повече професионални паралелки, тъй като вследствие на провежданата в последните години политика в повечето области на страната вече е достигнат предел на ръста на професионално образование.

„Ще има и повече паралелки в областта на природните науки. За съжаление обаче, не можем да разширим математическия профил заради липсата най-вече на учители. Но няма и желание у учениците“, заяви още министър Вълчев.