Петър Михайлов
Институт за литература – БАН
32. СУИЧЕ „Св. Кл. Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-1-8P
Резюме. Предлаганата разработка представя личността на учителката, общественичката, преводачката, благодетелката Теофано Попова. Нейното литературно наследство остава слабо проучено, слабо познато. Особено място в нейната работа заема критическата реч, посветена на Иван Вазов. Фактът, че жена предлага тълкувание на творчеството на живия тогава автор, е показател за силата на женската еманципация у българските интелектуалки от края на XIX век. Обстоятелството, че самият писател е бил гост и е слушал тази реч, е симптоматично за нивото на цивилизованост и култура, които той демонстрира към жените. Известно е неговото писмо до Анна Карима от 1921 г., с което той признава творческия успех на една от първите ни белетристки. Съвсем бегло предлаганият анализ споменава и за някои художествени творби на Т. Попова. Надяваме се с тази статия да се даде началото за по-детайлното проучване на делото на голямата благодетелка, посветила силите си всецяло за добруването на родния си град Стара Загора.
Ключови думи: учителка; ораторка; благотворителност; литературна критика; Иван Вазов; Теофано Попова; белетристика; публична реч; еманципация.
