Стефка Караиванова
Департамент за информация и повишаване квалификацията на учителите в Тракийския университет – Стара Загора
Резюме. Тази статия си поставя за цел да тълкува в сравнителен аспект пет Далчеви творби, в които водещ образ е дъждът. Стремежът е да се изясни присъствието на „дъждовността“ като поетическа фигура, която определя параметрите на битието като смисъл и която характеризира Атанас-Далчевата художествена разсъдъчност и самовглъбеност. Интересна е амбивалентната знаковост, която въплъщава образът на „дъжда“ – смърт и раждане, светлина и тъмнина, тревога и утеха, поетически изразена с философска глъбина и осъзнатост. Оказва се, че дъждът е „черно огледало“, в което се извършва оглеждането себенамиране и себепостигане на човешкото в илюзорното търсачество на истината за Другия като наличност и отсъствие.
Ключови думи: Атанас Далчев; „дъждовни“ визии; човешка екзистенция; поетическа фигура; разсъдъчност; диалектика
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
