Яким Петров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/phil2023-01-02
Резюме. Статията „Домът и роботът: Опит по онтотопология“ разглежда пролиферацията на хибриди, действащи във вътрешността на домашните пространства, следствие на технологични иновации катo Siri, Alexa, домашни роботи и прочее. Нейният фокус е симптоматичният проект на Мъск „Оптимус“ – домашен робот, разработен като помощник в скучните и изморяващи ежедневни задачи – и поради това ключов пример в изследването на парадоксите в идеите за домашното и атмосферата, приети за ядра в създаването на частно и интимно пространство, дом.
Следвайки критиката на Люс Иригаре към Хайдегеровата онтология и допълвайки я с онтотопологичния проект на Слотердайк и Латуровите хибриди, статията вижда пролиферацията на хибриди като вход към посрещането на тези парадокси и влиянието им върху съвременната субективност и едно от ключовите пространства на артикулацията ѝ – дома.
Основният проблем, който текстът се опитва да поясни, е своеобразната забрава на атмосферата в създаването и грижата за съвременните домове. Забрава, изявена точно през „поумняването“ на съвременните домове чрез роботи и апликации.
Въпреки това маркираният от статията проблем не идва от технологична параноя, а от необходимостта да се артикулират определени граници на технологиите и да се набележат концептуалните траектории, които трябва да се имат предвид, когато се осъвременяват пространствата на субективността.
Ключови думи: роботи; дом; субективност; онтотопология; хибриди; технология
