Доц. д-р Силвия Борисова
Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/phil2023-01-01
Резюме. Статията има за цел да представи в сравнителен анализ между романтическата ценностна субективност и постмодерната такава (която за Лиотар е не по-малко „дан на романтизма“) метаморфозата на най-рефлективните, или граничните естетически категории-ценности (възвишеното, ироничното; трагичното като „трагизъм на съществуването“ в смисъла на Лосев; абсурдното в неговата естетическа трактовка и др.): как след изтръгването на „вертикалите на Духа“ и в условията на „хиляда плоскости“ тези ценности продължават да бъдат не просто мислими и възможни, а тъкмо те дават легитимност на съвременното естетическо. Това е и контекстът на интерпретация на въпроса за края на романтизма, вплитащ се логически в други дискутирани краища с аксиологическа основа – на цялостната личност, на изкуството, на „големите наративи“…
Ключови думи: романтизъм; постмодерност; естетическа субективност; естетически ценности; Фр. Шлегел; Лиотар
