Еврейските мотиви в „Сказание за буквите“ на Константин Костенечки – културни и интерпретационни проблеми

Христо Салджиев
Тракийски университет – Стара Загора

https://doi.org/10.53656/phil2022-01-06

Резюме. Статията разглежда основно преводите на еврейски и нееврейски, но считани за еврейски антропоними и ойконими от съчинението на Константин Костенечки „Сказание за буквите“, датиращо към първото десетилетие на XV век. До този момент на тази част от труда, с изключение на Ягич, е обръщано слабо внимание от страна на изследователите и оценката е, че авторът не е познавал еврейския език. Посредством внимателен анализ на включените голям брой преводи на имена и глоси от Стария и Новия завет доказвам, че една голяма част от тези имена отговарят или стоят близо до предлаганите в речниците съвременни етимологии, други са резултат от фонетично уподобяване с арамейски, а трети са очевидно повлияни от мидрашите и съчиненията на Филон Александрийски.
Ключови думи: еврейски; среднобългарски преводи; мидраши

Свързани статии:

Интердисциплинарният урок в условията на дистанционно обучение Австрийското вицеконсулство в Русе и Унгарската революция през 1848 – 1849 година Литература, написана от българи в чужди страни през първите две десетилетия на XXI век Преживяван бърнаут, бораут и мобинг от учители в детски градини и училища в условията на COVID-19 кризата