Людмила Карпенко
Самарски национален изследователски университет (Русия)
https://doi.org/10.53656/for23.533ezik
Резюме. В статията се анализират съдържателната структура и езиковите средства за създаване образа на имението в рускоезичния текст върху материал от реминисцентния характер. Анализират се текстовете от различни периоди, в които се разкриват описанията на имението. В работата е използван комплексен подход, съчетаващ елементи на етимологичен, структурно-семантичен, контекстуален анализ. Авторът стига до извода, че концептуалното ядро на образа на имението е запазено от дълбока древност: имението е място на овладения свят, обиталище. Това значение съответства на образа на имението в реминисценциите на руските писатели и мемоаристи, които позволяват да се проследят актуализираните семантични доминанти: трансформацията на образа на имението в продължение на две столетия, промяната на представите за реда на нещата в света. Разкрива се динамиката на развитието на образа на имението в руския художествен текст и индивидуално-авторските семантични прирасти, както и в систематизирането на езиковите средства за създаване на образа.
Ключови думи: имение; образ; структура на съдържанието; трансформация; художествен текст; изразни средства
Свързани статии:
Swimming as Prevention of Harmful Effects of Modern Technologies
Колоративите бял/червен в българските преселнически говори в Украйна: карпато-балкански успоредици
Kant’s Importance for European Philosophy. The Perspective of Hermeneutic Philosophy
Овластяването на детето през очите на хуманитарните професионалисти
