Нано Степанов
https://doi.org/10.53656/nat2022-3.07
Резюме. Статията е посветена на 200-годишнината от рождението на великия Луи Пастьор и има за цел да представи творчеството му, като се съсредоточи върху по-малко известния му принос като химик. Като разглежда постиженията му в историческия контекст на развитието на химията – изомеризъм (между Берцелиус и Ван‘т Хоф) и теория на ферментацията (между Либиг и Бертело). Въз основа на изследванията си върху оптично активни вещества (главно винена киселина и нейните соли) той разграничава оптичната активност, причинена от кристалната структура и молекулната асиметрия, изказва хипотезата, че начинът, по който атомите са разположени в молекулата, е причина за оптичната активност, определяйки нова форма на изомерия, като по този начин проправя пътя на стереохимията.
По-късните научни постижения на Пастьор са свързани с навлизането му в света на микроорганизмите – ферментацията, опровергаването на теорията за спонтанното възникване, изясняването на произхода и предотвратяването на инфекциозните заболявания. Подчертава се, че той е учен, който извежда работата си от лабораторията и „навлиза в света“: изследва болестите на копринената буба, трудностите в пивоварството, производството на вино и оцет. Той общува с хората, засегнати от проблема, обменя с тях знания и опит, предлага съвети, включва ги в търсенето на решения.
Общо описание на работата му като физикохимик, биохимик, микробиолог, имунолог и на личността му с акцент върху морала му като учен. Той е патриот, гражданин, хуманист и истински благодетел на човечеството.
Ключови думи: история на химията; кристалография; стереохимия; микробиология; ферментация; инфекциозни болести; имунология
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
