Доц. д-р Гергана Попова
Югозападен университет „Неофит Рилски“
https://doi.org/10.53656/phil2023-01-04
Резюме. Предложената статия се фокусира върху възможните последствия за човека в контекста на развитието на биотехнологиите. Представени са основни открития в тази област, които са проблематизирани най-вече от гледна точка на ерозията на морала посредством инструментализацията на човека и неговото тяло, чрез подкопаването на принципите на егалитарност и реципрочност в съвременните западни общества и чрез хипотезата, че усилването на човешката телесност ще доведе до непредвидими отговори на въпроса за смисъла на човешкото съществуване и за отношението към другия. Разгледани са досега съществуващите национални и наднационални законови рестрикции върху генното инженерство и тяхната корозия под натиска на научните общности и въобще вследствие на прогреса в полето на биотехнологиите. Като основен методологически инструмент статията ползва анализите на Юрген Хабермас и на Франсис Фукуяма, развити в класическите им трудове: „Бъдещето на човешката природа“ и „Нашето постчовешко бъдеще“, но излиза отвъд техните рамки, като проблематизира провала както на хуманитарните дискурси, така и на правните регулации да поставят граници пред биотехнологичните изследвания, които засягат не просто лечението на човешкото тяло, но бъдещето на човешките морални общности.
Ключови думи: биотехнологии; инструментализация; човешка природа; предимплантационна диагностика
Свързани статии:
Кризите като катарзис: Политически, социални, стопански и културни измерения на екстремните ситуации в историята
Неформални лингвистични турнири на работилница за знание
Игрово базирано обучение по програмиране за начинаещи в режим на Pygame zero – примерни задачи с Turtle графика на Python
AI Effectiveness and Risk Assessment of Investments in High-Risk Start-Ups
