Мария Мицкова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/for23.242stri
Резюме. Настоящата статия набелязва някои щрихи от възрожденската епистоларната теория, представена на страниците на писмовника „Славеноболгарский предручний послателник за наставление на болгарските юноши“ (1835) от Неофит Бозвели и Емануил Васкидович. Основен фокус на изследването са филологическите възгледи на двамата свищовски учители по отношение на езиковата правилност и стилистичната издържаност на текста на писмото и техните съвети за създаване на добри и уместни писма.
На базата на просвещенското съотношение между правилното, благонравното и красивото Бозвели и Васкидович изграждат своя концепция за езика и стила на писмото, в основата на която залагат два принципа: „Пиши добре“ и „Пиши, както говориш“. Под общия знаменател на тези максими съавторите въвеждат стилистичните изисквания за краткост, простота, уместност и красота на езика.
Ключови думи: Неофит Бозвели; Ем. Васкидович; дидактична литература; писмовници; епистоларна теория; епистоларен стил
Свързани статии:
Natural Consciousness and Absolute Knowledge: The Notion of Philosophy as Established in Hegel’s the Phenomenology of Spirit
Луи Пастьор (1822 – 1895) – химикът, по повод 200 години от рождението му
School Leadership
Етнопедагогически основания за внедряване на иновативни програмни системи в условията на междуетническа среда (историографски анализ)
