Проф. д.н. Марияна Цибранска-Костова
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН
https://doi.org/10.53656/for21.47star
Резюме. При осмислянето на сложните обществени процеси в Княжество България в края на XIX в. средновековното юридическо книжовноезиково наследство се осъзнава като фундамент за създаването на академичен стил в правната наука след Възраждането. Статията си поставя за цел да анализира как се осъществява това в личната практика на П. Оджаков, и по-специално в неговите подборни извадки от старобългарски закони (1892 г.), как се развива българската юридическа терминология от Средновековието към Новото време. Във фокуса на внимание се поставят преводаческите решения на юриста в зависимост от гръцките оригинали на превежданите текстове, техните старобългарски представители, както и преводи на други съвременни езици.
Ключови думи: академичен юридически дискурс; старобългарски закони
Свързани статии:
Virtual Reality From The Standpoint Of Complexity Science
Типология на творческите задачи и мястото им в обучението по математика
Монтесори методът и приобщаващата образователна среда
Електронно дистанционно обучение на студенти по специална педагогика по дисциплини с практическа насоченост (брайл и ориентиране и мобилност)
