Д-р Сезгин Бекир, проф. д-р Ергюл Таир
Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/phil2022-02-05
Резюме. Настоящата статия представя резултати от изследване на стиловете на взаимоотношение, измерени чрез икономията на знаците на признание, при ученици и учители. Извадката включва 339 ученици на възраст от 13 до 15 години, от които 198 от уязвими и 141 от неуязвими групи, и 229 учители на възраст от 24 до 65 години. Резултатите свидетелстват за значими различия в използваните стилове при трите групи. Учениците от уязвимите групи декларират предпочитания към стиловете „Не приемам“ и „Не си давам“, което се изразява в склонност към обезценяване на собствените постижения и успехи. Водещи при учениците от неуязвимите групи и учителите са стиловете „Не приемам“ и „Не искам“, което предполага прояви на характеристики като увереност и склонност за отхвърляне на похвали. Получените резултати могат да бъдат използвани като подход за повишаване ефективността на взаимоотношенията ученик – учител и подобряване на социалния климат в класната стая.
Ключови думи: юноши; общуване; училище; знак на признание; транзакционен анализ