Започва изграждане на Център за върхови постижения във водородните технологии в Стара Загора

Координатор на проекта е Тракийският университет, финансирането от близо 30 млн. евро е по програма "Хоризонт Европа" и програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027"

Проектът за изграждане на Център за върхови постижения във водородните технологии в Стара Загора бе открит с официално събитие в София. Той е финансиран по програма „Хоризонт Европа“ и подкрепен от българското правителство.

Центърът се създава в партньорство с

Тракийския университет в Стара Загора, който е координатор на проекта,

Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия, Политехническият университет в Торино и италианският Институт за модерни енергийни технологии „Никола Джордано“.

По програма „Хоризонт Европа“ за проекта са осигурени 15 млн. евро. Приблизително същото по размер е и националното съфинансиране,

което ще се отпусне по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027“. Проектът е със срок на изпълнение до 2030 г.

На представянето на проекта за първата по рода си нова научна инфраструктура в Централна и Югоизточна Европа присъстваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и министърът на енергетиката Жечо Станков.

Просветният министър поздрави ръководителите на проекта и техните партньори за реализирането на идеята, която развива не само научните изследвания в България, но и Старозагорския регион и индустрията в страната.

„Радвам се, че този проект се реализира точно в Стара Загора и точно с Тракийския университет. Това е един от трите района с най-голям технологичен потенциал. Въпреки че Тракийският университет не е традиционно специализиран в техническите науки, като министър на образованието и науката поемам ангажимента да съдействам всички български висши училища и научни организации да подкрепят този проект и да съдействат за неговата реализация, както и за развитието на водородните технологии в България, в този регион“, коментира министър Вълчев.

Той подчерта, че академичните и научните ни среди следва да обединяват ресурси, особено за инициативи с национално значение като тази.

Министър Вълчев отбеляза, че МОН в още по-голяма степен ще продължи да подкрепя инициативите за повишаване на технологичния потенциал на страната. За тази цел се подготвя пакет от мерки, които да насърчат повече ученици да изучават математика и природни науки, а след това да се реализират в техническите и икономическите науки. За сферата на висшето образование се предвижда

увеличаване на приема в специалности като „Ядрена енергетика“, „Хидростроителство“, „Водородни технологии“,

в които се очаква бъдещ недостиг на подготвени специалисти.

Насърчаването на обучението в тези професии ще се случва чрез осигуряване на допълнителен прием от страна на държавата, с по-голямо финансиране за университетите, които развиват тези професионални направления, с отпускане на стипендии и др.

„Зелени иновации във водородните технологии за устойчив енергиен преход (H2START)“ е изследователски и иновативен проект за развитие на водородните технологии и икономика. Модерните лаборатории и научните пространства ще помогнат в изследванията на водородното производство, в разкриването на нови работни места, в подготовка на достатъчно специалисти за индустрията и най-вече за включването на водорода в прехода към чиста енергия и енергийна сигурност.

Проектът H2START бе представен от неговия ръководител проф. Дария Владикова от Института по електрохимия и енергийни системи – БАН, и ръководител на направление „Водородни технологии и енергийни системи“ в Институт за устойчив преход и развитие към Тракийския университет, създаден преди четири години.

По думите й амбицията е да се промени картата на Европа. На територията на Централна и Източна Европа вече се появяват водородни зарядни станции и България е една от водещите в този процес.

„Това е необходимо, но не е достатъчно условие. В нашия регион трябва да имаме ускорено развитие на водородните технологии. Трябва да наваксаме 30-годишната празнина, за да може електрическа водородна кола да тръгне от Скандинавия и да стигне до Гърция. Сега имаме технологична бариера, която трябва да преодолеем“, заяви проф. Владикова.

България вече е член на Hydrogen Europe Research. Работи се и по четири европейски проекта, три от тях в сферата на образованието. По български проект се изгражда първата работеща структура за водород и горивни клетки. Българската асоциация за водород и горивни клетки пък има мисията да обедини усилията на наука, индустрия, политици и администрация, за да има ускорено развитие на тези технологии.

В проекта са заложени няколко цели. Да се създаде нов тип мениджмънт на изследвания и иновации, с много добре дефинирани правила, с прозрачност и автономност при взимането на решения. Ще се разработи и дългосрочна програма с краткосрочни цели за изпълнение през следващите шест години, за да бъдем в крак с европейското изследователско пространство. Необходимо е да има и модерна апаратура. И най-важното – човешките ресурси. Трябва да се създаде стратегия за намиране на таланти, тяхното обучение и развитие, създаване на добри условия за работа и кариерно развитие.

Преносът на зелен водород от един регион към друг през мрежата на „Булгартрансгаз“

и превръщането на България в един от основните износители на зелен водород са сред амбициозните цели на Министерството на енергетиката, обяви от своя страна Жечо Станков, министър на енергетиката по време на форума.

„Имаме възможност да мислим да започнем да трансферираме водород през мрежата на „Булгартрансгаз“ от един регион до друг регион в България“, каза министър Станков.

Следваща амбициозна цел на Енергийното министерство е да превърне България в един от основните износители на зелен водород в Европа. По думите му назад във времето има запитвания от Германия. „Траспортен коридор, какъвто е река Дунав, ще ни позволи това да се случва по достъпен начин и на ниска цена“, посочи той.

Министърът припомни, че зеленият водород е в центъра на европейските цели за намаляване на вредните емисии в атмосферата и е от значение за държави като България, където емисиите в индустрията и енергетиката са над средното равнище. По думите му с климатичния си потенциал от 1400-1800 слънчеви часове годишно, България има прекрасни условия за конкурентно производство на зелен водород, който е ключов елемент в прехода към чиста енергия.

Българският еврокомисар за стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева приветства чрез онлайн включване началото на инициативата.

„Европейската комисия се гордее, че подкрепя Центъра за върхови постижения чрез Програма „Хоризонт Европа“. Благодарение на правилните хора и политики, и с финансовата подкрепа от 15 млн. евро от ЕС, Стара Загора става една от деветте водородни долини на Европа. Тя ще произвежда 500 тона водород годишно, създавайки работни места, развивайки умения и привличайки качествени инвестиции“, отбеляза Захариева.

Центърът за върхови постижения във водородните технологии в Стара Загора ще играе жизненоважна роля в този процес. Това е така заради предвидените модерни лаборатории, които ще са на разположение на изследователи и новатори. Достъп до оборудването ще имат още стартиращи и малки и средни предприятия от региона и извън него.

На събитието присъстваха още заместник-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов, ректорът на Тракийския университет проф. Добри Ярков, изпълнителният директор на програма „Образование“ Иван Попов, представители на академичните среди и бизнеса. В неговите рамки се проведе и професионална дискусия за перспективите и значението на водородните технологии.