
Работната заплата е един от най-чувствителните елементи в трудовите отношения, защото засяга едновременно интересите на работодателя и правата на работещите. Затова правилата за нейното определяне, начисляване, изплащане и изменение трябва да бъдат ясно уредени във вътрешните актове на предприятието.
Добрата организация на работната заплата не е само административно задължение, а важен инструмент за прозрачност, предвидимост и предотвратяване на спорове.
Отговорността за тази организация е на работодателя. Той може да ползва външни консултанти, счетоводни или правни специалисти, но крайното задължение за законосъобразното уреждане на правилата остава негово. Именно работодателят утвърждава документите, които определят начина, по който се формират трудовите възнаграждения, допълнителните плащания, сроковете и условията за тяхното изплащане.
От изключително важно значение е всеки работодател внимателно да подготвя всички свои вътрешни актове, които уреждат организацията на работната заплата. Важността произлиза от това, че тези вътрешни актове подлежат на съдебен и административен контрол и при неспазване на изискванията на закона работодателят може да претърпи санкции и глоби. От друга страна, коректното уреждане на правилата позволява практическото им прилагане от работещите и внасянето на яснота при възникване на спорове.
Работещите пък, от своя страна, имайки постоянен достъп до правила, могат коректно да се информират и да планират своите доходи, тяхното разпределение и да знаят при какви обстоятелства и срокове биха могли да ги получат.
В разпоредбите на вътрешните документи, уреждащи общи положения за организацията на работната заплата в предприятието, следва да бъдат посочени всички законови и подзаконовите нормативни актове, които са съобразени при разработването на вътрешните правила за работната заплата. Спазването на това изискване гарантира, че организацията на работната заплата в съответното предприятие съответства на закона и са спазени както общите изисквания в Кодекса на труда, така и допълнителни разпоредби, като например Наредбата за договаряне на работната заплата, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата или други наредби и закони, уреждащи въпроси, свързани с работната заплата за определени професии и други специфики.
Също така в разпоредбите се посочват и споразуменията на национално, отраслово, браншово, регионално или общинско равнище, от които произтичат задълженията на конкретното предприятие. Такива са например колективният трудов договор, който урежда задължения в областта на работната заплата. Като пример за това могат да бъдат посочени договорени задължения на работодателя за заплащане на извънреден и нощен труд, размери на обезщетения, минималните и основните заплати за различните длъжности и категории в предприятието, допълнителното материално стимулиране и всички други допълнителни възнаграждения.
За да няма колебания сред работещите, в разпоредбите относно организацията на работната заплата следва да бъде уточнен и редът, по който се разработват, допълват и изменят, също така да се посочи за кого се отнасят тези правила (защото някои може да бъдат за всички, а други – само за определени длъжности и категории), каква е процедурата за разработването, обсъждането и утвърждаването им, както и други положения, които имат значение за предприятието.
Ясните и законосъобразни правила за работната заплата създават предвидимост както за работодателя, така и за работещите. Те намаляват риска от спорове, улесняват прилагането на закона и подпомагат по-добрата организация на трудовите отношения в предприятието.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg



