
Недостигът на работна ръка в България поставя все по-остро въпроса за привличането на чуждестранни специалисти. Въпреки тази необходимост достъпът на граждани на трети държави до българския трудов пазар остава обвързан със строги изисквания за доказване на квалификация.
Тези правила целят да гарантират качество и съответствие с нуждите на икономиката, но често се възприемат от работодателите като административна тежест, която забавя процесите по наемане. Балансът между контрол и гъвкавост се оказва ключов в контекста на нарастващия натиск върху пазара на труда.
Със сигурност, от гледна точка на работодателите, изискванията, които законът е определил, могат да бъдат квалифицирани като допълнителна и излишна административна процедура. Това е и причината немалко от тях постоянно да настояват за облекчаване на подобни правила, дори и за тяхното премахване като задължително изискване от страна на закона. Какви са изискванията на законодателството в България относно доказването на квалификацията на чужденците? В най-общи линии,
признаването на квалификации
представлява признаване на право за упражняване на определена професия. Съгласно правилата в страната ни признаването на квалификация се дели на признаване на такава относно професии с регулирани правила по отношение на необходимото образование за тяхното упражняване и такива, за които не се изисква специално образование, т.е. нерегулирани.
Регулирани са професиите, за упражняването на които изрично се изисква притежаване на диплома или на друго свидетелство за образование. При тези случаи липсата на необходимата диплома, която да бъде призната от националното законодателство, не позволява достъп до професията в България.
Упражняването на регулирана професия в друга държава,
различна от България и страна членка на Европейския съюз, в която е придобито образованието, е обект на регулация както от националното ни законодателство, така и на ниво Европейски съюз. В крайна сметка, следва, че за упражняването на професия, която е регулирана, е необходимо да бъдат изпълнени специфични изисквания.
Нерегулирани професии са тези, при които не са налице каквито и да е ограничения по отношение на изискванията за притежавана квалификация и назначаването на работа не е въпрос на регулация от специфични за целта закони, а е достатъчно да се спазват изискванията на общото трудово законодателство в определена държава.
При наемането на чужденци,
граждани на трети страни, и при общия ред за издаване на разрешение за работа за наемане на трудов договор, както и при хипотезите на упражняване на висококвалифицирана заетост се изисква удостоверяване на професионалната квалификация на чужденеца.
За предоставяне на решение за достъп до пазара на труда на чужденците, граждани на трети страни, работодателят подава в Агенцията по заетостта документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника, легализирани по съответния ред, придружени със заверен превод на български език и съответстващи на изискванията за заемане на длъжността.
За издаване на разрешението за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“ работникът – гражданин на трета държава, следва да притежава необходимата за съответната работа компетентност: придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.
Справка:
Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg






