Българските азбуки и чатджипити

Светла КОЕВА*

Чатджипити се употребява и като нарицателно име (подобно на ксерокс и памперс) за назоваване на различни големи езикови модели, които се използват за диалог с човека. За разлика от Чат Джи Пи Ти, което е името на конкретен популярен модел. През последните години са създадени много големи езикови модели и броят им се увеличава бързо. Затова е важно да умеем да „разговаряме“ с тях и да знаем за какво е добре да ги използваме.

На следния въпрос: В българската азбука буквата щ отговаря на два звука. Има ли такава буква в първата българска азбука: глаголицата?, получихме отговор, който звучи достоверно, но не е правилен: „В българската азбука буквата „щ“ действително отговаря на съчетанието от звуковете „шт“. Що се отнася до глаголицата – първата българска азбука, създадена от Константин-Кирил Философ през 9. век – там също е имало буква, която е отговаряла на този звуков комплекс. В глаголицата е съществувала буквата „щъ“ (нейното име е било „шта“), която е представлявала същият звуков комплекс „шт“, на който в съвременната кирилица отговаря буквата „щ“.

Специалистите и любознателните хора знаят, че „глаголицата е дело на гениалния филолог Константин-Кирил и е оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук“ (Българските азбуки 2021).

Така наред с правилната информация, че създател на първата българска азбука е Константин-Кирил Философ през девети век, е дадена и невярна информация.

Най-добре е големите езикови модели да се използват за приложения в област, в която сме експерти, или за приложения, чиито резултати не очакваме да съдържат достоверни факти или научни истини, например за резюмиране на големи по обем документи с цел да добием представа за съдържанието им, за проверка или за опростяване на текстове на английски и др.

Трябва да се помни, че различни големи езикови модели могат да предложат различни отговори на един и същ въпрос, както и един и същи модел може да не повтаря отговора си на един и същи въпрос. Това се дължи на технологията, която е в основата на тяхното създаване и която се развива бързо.

Бързото развитие на науката, „слънце, което във душите грей“, налага и ние да се развиваме бързо.

*Д-р Светла Коева е професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.

Свързани статии:

Диктовка за 24 май Обособявам го, не го обособявам Дошла ли е инспекторът? Заглавия с членувана форма – лесно е – нищо не променяме!