Как се определят и разпределят средствата за работна заплата в предприятието

Средствата за работна заплата в едно предприятие включват не само основните месечни възнаграждения, но и различните доплащания, бонуси, обезщетения и други плащания, свързани с положения труд. Тяхното разпределение зависи от числеността и структурата на персонала, заеманите длъжности, трудовия стаж и професионалния опит, постигнатите резултати, както и от финансовото състояние и целите на предприятието.

Работодателят разпределя тези средства при спазване на трудовото законодателство, вътрешните правила за работната заплата и приложимия колективен трудов договор.

Условията и размерите на възнагражденията могат да бъдат променяни при увеличение на минималната работна заплата, промяна в структурата на персонала, договаряне на нови доплащания или настъпване на други обстоятелства. Как се определят основните и допълнителните възнаграждения и какви документи са необходими за признаване на трудовия стаж и професионалния опит?

Средствата за работна заплата се определят по вид, размери и условия за изменение,

като за отделни доплащания се добавят и други регламенти. Така например във връзка с допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за новопостъпили работници или служители се конкретизират условията, прилагани за установяване сходство на работата, длъжността или професията при друг работодател, с оглед зачитането на стаж.

В рамките на наличностите и законовите изисквания, работодателят разпределя  средствата за работна заплата въз основа на утвърдената численост и структура на персонала, размера на основните месечни заплати по длъжности, размерите на допълнителни възнаграждения с постоянен характер (за придобит трудов стаж и професионален опит, или т.нар. „клас“ прослужено време), постигнатите резултати и цели на компанията и други.

Работодателят може да коригира разчетите за размера и разпределението на средствата за работна заплата при промени в изброените показатели и обстоятелства. Пример за подобно обстоятелство е изменението на равнището на минималната работна заплата за страната или пък подписването на колективен трудов договор, в който има договорености относно заплащанията. За второто е необходимо обаче предприятието да бъде обвързано с действието на колективния трудов договор.

Индивидуалният размер на основната месечна заплата на работещите по трудово правоотношение при пълно работно време не може да бъде по-нисък от нормативно определения минимален осигурителен праг по основни икономически дейности и класове професии на работната заплата за страната. Конкретните размери на индивидуалните основни месечни заплати на работниците и служителите се определят по реда и условията, определени в Кодекса на труда в България и в съответните вътрешни правила за работна заплата на отделното предприятие.

При разпределението на работната следва да бъде уточнено и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит

в размер на процентно съотношение от индивидуалната основна месечна заплата за всяка година за придобит трудов стаж и професионален опит. Придобитият трудов стаж и професионален опит се доказват въз основа на предоставените документи за трудов стаж и характера на извършваните дейности.

Документи, които служат за доказване, са трудовата книжка, професионална характеристика, длъжностна характеристика, карти за оценка на работното място и др.

Свързани статии:

Клас прослужено време: правила при основен и при втори трудов договор Защо е важно да разграничаваме трудовия стаж от професионалния опит Кое се зачита за трудов стаж и професионален опит? Признаване и изчисляване на „клас“ след работа извън страната