В смисъл, но без смисъл

*Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА

Едва ли някой ще се изненада от извода, че много млади хора използват твърде често израза „в смисъл“. Достатъчно е да хвърлим неволен поглед на някои телевизионни формати или да послушаме нечий подкаст. Говоримият език се развива динамично. Но говорещите следва да се замислят върху това как изглеждат в очите на другите, когато произнасят „в смисъл“ на всяка втора дума и така не просто не създават правилни изречения, а изобщо не произвеждат мисъл. Получава се едно „задъхване“, сякаш търсиш, но не намираш думите, за да се изразиш. А нали езикът е отражение на мисълта!

Експанзията на „в смисъл“ става под влияние на английското I mean. Както своя съответник българският израз може да запълва паузи, да изразява колебание, подготовка за пояснение на предходно или следващо изказване, да е опит за организация или планиране на изказването и др. Функциите му са много и разнообразни. В българската граматика се определя като вметнат израз за пояснение, който може да бъде синоним на тоест, така да се каже, с други думи, бих казал, сиреч и др. В тази група има старинни и строго книжовни изрази от старобългарски: например сирѣчь буквално значи ‘тази дума’ , а тоѥсть ‘това е’. И в двата случая е налице показателно местоимение с уточняващо значение. Нашият език не се е освободил от тях, защото функционират органично, естествено в писмените и устните изказвания. Прекомерната употреба на „в смисъл“ е чужд модел и води до обедняване, еднообразие и откровено безсмислие в речта.

*Д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова е професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.

Свързани статии:

Данни и база от данни Паронимия и четене Какво е няма? С настоящето писмо