Синтактичният парадокс „едносъставно изречение“

Мариана Георгиева
Българска академия на науките

https://doi.org/10.53656/for2024-01-02

Резюме. Статията предлага когнитивна ревизия на изреченските инварианти по отношение на експликацията на главните части. Смесването на ‘състав’ и ‘структура’ и привнасянето на морфологична номенклатура на класове думи за номиниране на инварианти е методологически проблем. Екстраполацията на термини от равнище в равнище придава противоречивост на категориите и е проблем в изучаването и усвояването на езика и неговата граматика. Когнитивно коректно изречението по този признак е еднокомпонентно, субектно или предикатно, подложно или сказуемно, но не едносъставно, защото са части на структурата, не на състава. Сказуемното изречение е винаги лично, но когато е изразено с глагол с форма само в трето лице, т.е. по принцип няма първата и втората позиция на парадигмата на тази морфологична категория, то е безсубектно.
Ключови думи: когнитивна ревизия, безсубектно, екстраполация на термини

Свързани статии:

Levels Of Transformational Changes in Motor Status Of Preschool Children Under the Influence of Different Models of Exercise Programs Учебно-методическата документация на обучението по български език като втори в българските неделни училища зад граница през призмата на психолингвистиката Стратегически и комуникационни аспекти на използването на изкуствения интелект в образованието Framework for Designing Visually Orientated Tools to Support Project Management