Анна Алексиева
Институт за литература – Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-4A
Резюме. Статията се занимава с идеологическото моделиране на образа на Христо Ботев, предприето от представителите на кръга „Мисъл“. Отчита се неединността на мненията им – за Пенчо Славейков Ботев „едвам ли може да се нарече и добър поет“, докато за Яворов той е „един от Боговете, слезли на земята“. Обръща се внимание и на мястото, което му се отрежда в йерархията на „велики мъртви“ (по израза на
д-р Кръстев). В статиите на Славейков и Кръстев от 90-те години на XIX в. Ботев е далеч от героичното първенство заради „необуздания“ си темперамент и анархистична настройка. Към него се отправят критики и в качеството му на поет.
В статията се прокарва тезата, че колебанията в оценките се дължат на все още действащата през този период „комуникативна памет“ (Асман), която възпрепятства институционализирането на единен, изцяло положителен разказ за героя. Той се утвърждава през второто десетилетие на XX в., когато се осъществява и преходът към „културна памет“.
В късните текстове на д-р Кръстев, който единствен от кръга „Мисъл“ доживява завършването на този преход, Ботев вече еднозначно фигурира като гений, издигнал се над всички свои съвременници.
Ключови думи: Христо Ботев, кръгът „Мисъл“, комуникативна памет, културна памет
Свързани статии:
Gamification in Marketing Education: a Game for Learning about Consumer behavior in Retail
The Dual Impact of Artificial Intelligence: Catalyst for Innovation or Threat to Stability
Academic Entrepreneurship: Practical Results and Training
Eкологична устойчивост и екологична сертификация на организациите: индивидуална полза или обществен ангажимент на мениджърите в стопанския сектор
