Language and Culture / Език и култура
Александър Вътов
Национална художествена академия
https://doi.org/10.53656/for2025-04-09
Резюме. Статията разглежда реставрацията на фотографии като специфичен „език“, в който се преплитат научни, етически и културни измерения. Акцентът е върху особеностите на фотографските техники и тяхната уязвимост, както и върху стратегиите за опазване. Подчертава се, че в България липсва систематична терминология и институционализирана практика, което крие риск от загуба на автентичност. Фотографията се разглежда не само като технически носител на образ, но и като културен артефакт и извор за историята и хуманитарните науки. Защитава се тезата, че разработването на професионален език и етични стандарти е ключово за съхраняването на фотографиите като част от колективната памет и за превръщането им в пълноценен изследователски ресурс.
Ключови думи: реставрация на фотографии, превантивна консервация, фотографски процеси, етика, културно наследство, лингводидактология
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия