Клаида Дойчинова
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
https://doi.org/10.53656/nat2025-2.06
Резюме. Преподаването и ученето са двете страни на образователния процес. Учителят – възприеман като личност, която освен да преподава, трябва да прилага индивидуален подход към всеки ученик, да разбира емоционалното състояние на всяко дете, да умее да създава позитивна учебна среда и да следва учебната програма, съобразявайки се с техните потребности и интереси. В педагогическата практика като бъдещи преподаватели студентите се сблъскват с нарастващата агресия между учениците, липсата на толерантност и уважение към околните и съответно възникват въпросите: Как да се справят с подобно поведение?; Как да овладеят емоциите и да запазят позитивно състояние на духа? Настоящата статия представя резултати от изследване на емоционалната интелигентност на студенти – бъдещи учители по биология от специалностите „Биология и химия“, „География и биология“, „Педагогика на обучението по природни науки“, обучаващи се в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Чрез самооценъчен въпросник, след проведена стажантска практика, студентите оценяват своята емоционална осъзнатост, управление на собствените емоции, самомотивация, емпатия и управление на взаимоотношенията. Резултатите представят степента на емоционална готовност на бъдещите педагози да встъпят в ролята на мотивирани и успешни учители.
Ключови думи: емоционална интелигентност, учители по биология, емоции, емпатия, взаимоотношения
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
