Христаки Павлович и неговите уроци по писмописание в „Писменник общеполезен“ (1835)

Диана Иванова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

https://doi.org/10.53656/for21.17hris

Резюме. Обект на изследването е един от първите два съвременни български учебника по писане на писма – „Писменник общеполезен“ („Наръчник за писане на писма с общо предназначение“), 1835 г., от видния възрожденски педагог Христаки Павлович. Книгата за писмата е представена в контекста на културно-историческата обстановка през втората четвърт на XIX век и от гледна точка на промените в българското училище, където са въведени нови методи на преподаване и „съвременни науки“. Статията анализира теоретичната част на „Писменник общеполезен“, която съдържа инструкции и правила за писане на писма и групира видовете букви и техните компоненти. Въз основа на някои изказвания на автора се правят изводи за неговите възгледи по етични, социални и педагогически въпроси.
Ключови думи: Българско възраждане; дидактическа литература;
Хр. Павлович; учебник по писане на писма

Свързани статии:

Опит за историко-правен анализ на дейността на VI състав на тъй наречения Народен съд през март 1945 година Реализиране на дуалната форма на обучение в България – проблеми и предизвикателства Двукратно броене и числа на Фибоначи Живописният псевдоекфразис – функции и значения в романа „Бел ами“ на Мопасан