Доц. д-р Марина Теофилова
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
https://doi.org/10.53656/ped2022-7.02
Резюме. В началото на ХХ век развитието на идеята за художествено възпитание в България има „общи черти“ с прогресивните процеси в другите европейски страни, но се отличава със своеобразие, което до голяма степен е предопределено от националния облик и виталност на българското изкуство и от възрожденските традиции в просветното дело. Статията прави опит за нов прочит на списание „Училищна практика“, издавано в периода 1906 – 1912 година, което отразява смели и прогресивни за времето си педагогически идеи, свързани с утопичната представа за идеалното училище. Столетие по-късно, училището все още е изправено пред същите нерешени проблеми по отношение на водещи идеи за учебния процес и образователното взаимодействие между учебно съдържание, учител и ученик. Изследването на тези прогресивни за времето си идеи става на базата на историческа ретроспекция, анализ и опит за интерпретация на избрани статии, публикувани в списание „Училищна практика“.
Ключови думи: естетическо възпитание; изобразително изкуство; художествено образование; педагогическа преса; училищна практика; движение за дидактично художество
Свързани статии:
Нови методи на преподаване по природни науки – „Разбиране по дизайн – разработване на урока отзад напред“
Професионална квалификация по религия за учители нетеолози: добра практика на УниБИТ
From Critique of Mass Culture to Culture: Modernity and Arendt’s Political Aesthetics
Наблюдения върху войнушкото стопанство в казите Филибе и Татар пазарджик през XVI – началото на XVII век
