Цветан Ракьовски
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
https://doi.org/10.53656/bel2023-1-1
Резюме. Статията е първи опит да се разгледат пътеписите на Вазов от гледна точка на литературната теория. За целта се разширява територията на научния обект – анализът обхваща голям брой творби от близо 70 пътеписа, които Вазов е оставил. Изследването има три опорни точки: 1) особености на жанра „пътепис“; 2) отношението фикционално – достоверно;
3) повествователят в структурата на пътеписа. Първият проблем се коментира от позицията на твърдението, че пътеписът е хибриден, дори граничен жанр. Именно тази роля – да бъде на границата между литературен и нелитературен тип езици – предизвиква и смесването на достоверно и условно. При това се има предвид, че авторовото въображение е изместено, потиснато от стремежа да се разказват фактически сюжети.
Ключови думи: пътепис; нарация; жанр; условност; действителност; автор
