Герасим Петрински
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/phil2024-04-05
Резюме. Във фокуса на настоящото изследване е т.нар. „паралогизъм на свързването и разделянето“ или „синтетично-диеретичен паралогизъм“, разглеждан от Аристотел в неговите трактати Реторика и За софистическите опровержения. Въпреки сериозния научен интерес към тези манипулативни похвати през последните две десетилетия за момента няма консенсус относно значителните разминавания, които се наблюдават в двете произведения както по отношение на дефинициите, така и в примерите, които философът използва за тяхното онагледяване. Ще бъде защитена тезата, че става дума не за два напълно различни феномена, а за два различни подхода, прилагани от Аристотел за опровергаване на парадоксите, които еристите от Мегарската школа са използвали за привидно довеждане до абсурд на философската концепция за статичността (εἶναι) на битието и за „доказване“ на собствена си идея за вечно променящия се динамичен свят (γίγνεσθαι). Ще бъде предложен нов подход към конкретните аргументативни грешки и езикови средства, които стоят зад описваните от Аристотел логико-лингвистични феномени.
Ключови думи: аргументативни грешки, логика, език, свързване и разделяне, Аристотел
