Владимир Градев
Главен редактор на сп. „Философия“
https://doi.org/10.53656/phil2026-01-01
„Откъде трябва да се започне? Ако си съгласен, ще ти кажа, че ти първо трябва да разбираш смисъла на думите. – Искаш да кажеш, че не разбирам думите, така ли? – Не ги разбираш.“ Задача на философията е изясняването на „смисъла на думите“, както посочва Епиктет в своите Диатриби, и към това са насочени усилията на авторите в броя. Тодор Полименов хвърля нов поглед върху фундаменталното Кантово понятие „нещото само по себе си“, вписвайки го в Парменидово-Платоновата традиция, за да го постави радикално под въпрос чрез анализ на нашето езиково отношение към света. Александър Гънгов разглежда опасностите от смесването на автентичния религиозен опит с илюзиите на религиозното благочестие, които намира, че могат да бъдат преодолени посредством рационалната критика на Кант и феноменологичното описание на Хусерл. Боян Дафов посочва ограниченията на класическото схващане на понятието „необходимост“ и предлага, опирайки се на анализите на Кант и Хегел, Лакан и Бадиу, негово темпорално и „не-тотализиращо“ разбиране.
Рубриката „Философия и съвременност“ събира автори, които внимават за движенията на нашето време и новите въпроси и проблеми, които възникват пред философията. Те имат куража да смесят философията с онова, което тя не е, и да поемат риска да се изгубят in partibus. Стоян Ставру се фокусира върху три „климатични клопки“ и тъй като първата от тях е терминологична, той се заема най-напред с изясняването на смисъла на привидно очевидни понятия като „климат“ и „околна страна“. Валентин Аспарухов и Русалена Пенджекова-Христева, изследвайки архивите на „Мини Марица-изток“, размишляват върху мястото и смисъла на индустриалната памет и наследство в контекста на съвременните „зелени“ политики. Никола Вангелов проследява въздействието на рекламните стратегии в социалните мрежи върху разбирането на собствената идентичност, автономност и морална отговорност.
Стоил Мавродиев представя, накрая, творчеството на психоаналитика Иван Кинкел и изработването на психоаналитичната терминология на български език в дебат и взаимодействие със значими философски и социологически течения между двете световни войни.
The Meaning of Words
Prof. Vladimir Gradev, Dsc.
Sofia University
Faculty of Philosophy
E-mail: vgradev@phls.uni-sofia.bg
>> Изтеглете статията в PDF <<
.
Свързани статии:
Смъртта като битие и време в стихотворенията „Смърт“ от Пейо Яворов и „Дяволско“ от Атанас Далчев
Культурная информация в романе А. С. Пушкина «Eвгений Oнегин»: стратегии и способы ретрансляции в португальских переводах
Аристотеловата Метафизика в български превод
Модална вариативност и теория на аналозите
