
Под надслов „Вечер на добрите сърца“ учители и ученици от ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово, област Пловдив, ще завършат учебната 2025/2026 г. с благотворителна вечер.
Тя ще се проведе на 13 юни (събота) от 19,30 часа. Преди началото на тържеството в училището ще се проведе традиционен благотворителен базар, на който ще се продават сувенири, изработени от учениците, споделя за „Аз-буки“ директорът Красимира Благоева.
През настоящата учебна година възпитаниците в училището са 105, като седмокласниците са 12. Отново по традиция на празника ще бъдат връчени две награди на изявени ученици. Първата е „Сертификат за успех“ и се присъжда от екипа на училището, а втората е „Стипендиант на „Аз-буки“ и се връчва за поредна година от Националното издателство за образование и наука.
Тазгодишният носител на наградата и паричната премия на „Аз-буки“ е четвъртокласничката Иляйда Самет Велиева с класен ръководител Кичка Боботилова.
Тя завършва учебната година с отличен успех 6,00. Според екипа на училището ученичката е с висока мотивация за учене, отговорно отношение към учебния процес и активно участие в училищния живот.
Момичето участва в много конкурси, състезания и инициативи, сред които „С очите си видях бедата“, „Моята детска мечта“, „Бисерче вълшебно“, „Без грешки на пътя“, Националния ученически празник „За хляба наш“, инициативата на БАН „Написаното остава. Пиши правилно!“, както и в националните състезания „Знам и мога“ и „Иван Рилски“.
Освен отлична ученичка, Иляйда е талантливо и всеотдайно дете. Тя участва във вокалната група на училището, в групата по народни танци и в клуба по приложни изкуства.
„Отличава се с инициативност, лидерски качества, доброта и готовност да помага на другите. Служи за пример на своите съученици както с постиженията си, така и с поведението си“, посочват учителите ѝ.
Зад успеха на детето стоят не само нейните преподаватели, но и родителите ѝ, които полагат много усилия към образованието и възпитанието на своите деца. Неслучайно през 2023 г. по-голямата ѝ сестра Илкнур Велиева бе удостоена с наградата „Ученик на годината“ на Община Садово.
В този брой „Аз-буки“ се среща с някои от миналогодишните носители на стипендията на „Аз-буки“. С тях разговаряме за живота им след напускането на ОУ „Васил Левски“ и за какво мечтаят те сега.
Селен Халил мечтае да стане лекар

„Чувствах се много развълнувана. Това беше неочаквано и много специално за мен“, спомня си Селен Халил за момента, в който през 2024 г. получава стипендията на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“.
Тогава тя е ученичка в ОУ „Васил Левски“ в с. Караджово, а днес завършва IX клас в СУ „Св. Климент Охридски“ в Пловдив с профил „Природни науки“ и уверено върви към своята голяма цел, която е да учи медицина.
Макар да определя стипендията като неочаквана, тя остава един от най-паметните моменти в ученическите ѝ години. „Беше много голямо приключение за мен. Почувствах се истински щастлива и много специална“, разказва Селен.
Любовта ѝ към медицината не е случайна. Още от дете тя наблюдава работата на своя дядо, който е бил личен лекар.
По-късно пример за нея става и по-големият ѝ брат Иляз, който днес е студент в Медицинския университет в Пловдив.
„От малка много ме привличаше тази професия. Когато пораснах, разбрах, че не искам да се насочвам към нещо друго, и продължих да следвам мечтата си“, казва тя.
Селен мечтае да стане кардиолог. Впечатлява я огромната отговорност, която носят лекарите, както и възможността да помагат на хората в най-трудните моменти. „Може би сърцето е най-важният орган в човешкия организъм. Това е една от причините да избера именно тази специалност“, споделя бъдещата лекарка.
Всъщност момичето за втори път получава стипендията на Издателството. През 2020 г. нейното семейство е отличено с приза „Семейство за пример“ за това, че насърчава децата си да се образоват и развиват. Тогава брат ѝ Иляз е от завършващия випуск 2020, а Селен успешно приключва III клас.
„Майка ми и баща ми са най-голямата ми помощ във всичко“, казва тя. Но специално място в сърцето ѝ заемат и учителите от родното училище в село Караджово, което определя като свой втори дом. Въпреки че вече учи в Пловдив, Селен не е прекъснала връзката си с хората, които са я подкрепяли през първите ученически години.
„Училището го чувствах като втори дом. Учителите, атмосферата, всичко ми харесваше. Имах много добри учители и още ги помня с обич“, разказва тя. С благодарност говори и за директорката Красимира Благоева, както и за преподавателите, които са я насърчавали да вярва в себе си и да развива способностите си. Не пропуска да благодари и на своя тогавашен класен ръководител Серафим Петров.
„Ние бяхме първият му клас“, спомня си тя.
Днес Селен е на крачка по-близо до мечтата си. А когато отправя послание към по-малките ученици, думите ѝ звучат просто, но искрено: „Да продължат да учат, да следват мечтите си и никога да не се отказват. Пожелавам им много късмет и щастие“.
За Селен стипендията на „Аз-буки“ не е просто финансова подкрепа, а знак, че усилията и трудът на един млад човек са забелязани. И може би точно такива жестове дават криле на бъдещите лекари, учители, учени и лидери на България.
Надежда Керина иска да бъде учителка

През 2016 г. Надежда Керина е шестокласничка, когато получава стипендията на Национално издателство „Аз-буки“. Десет години по-късно тя вече е студентка III курс във Висше училище по сигурност и икономика, където изучава специалност „Дигитален маркетинг“. Макар професионалният ѝ път да е свързан с модерните комуникации, мечтата ѝ е един ден да работи с деца и да стане учител.
„Много се зарадвах. Изобщо не очаквах“, спомня си Надежда за отличието, което получава като ученичка в VI ОУ „Васил Левски“ в Караджово.
За нея стипендията не е просто награда, а доказателство за това, че усилията, които полага, и постоянството ѝ са били забелязани. „Зарадвах се, че трудът ми беше толкова високо възнаграден“, казва тя.
След завършването на основното си образование Надежда продължава обучението си в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив със специалност „Хореография“.
Изкуството и танцът заемат важно място в живота ѝ, но с времето открива и интереса си към дигиталните комуникации. Затова избира да учи специалността „Дигитален маркетинг“ – сфера, която съчетава творчество, общуване и непрекъснато развитие.
Въпреки това тя не крие, че вижда бъдещето си в образованието.
След завършването на бакалавърската степен планира да продължи с магистратура по предучилищна и начална педагогика. А на въпроса дали наистина иска да работи това, тя отговаря кратко и ясно: „Да, искам да работя с деца!“. А когато я попитах дали би се върнала като учител в родното си училище в Караджово, отговорът идва без колебание: „Да, бих се върнала!“.
Тази силна връзка с училището не е случайна. За нея годините в ОУ „Васил Левски“ са много повече от учебни часове и оценки. „Те са ми като семейство. Аз съм израснала в училище“, споделя тя. И до днес пази благодарност към всички свои учители – от началните преподаватели до класния си ръководител Йонко Делянов. „Към абсолютно целия екип. Към всички, които ми преподаваха от I до VII клас“, казва Надежда, когато говори за хората, които са я подкрепяли по нейния път.
Макар днес да живее в Пловдив, тя продължава да се връща почти всеки ден в родното си село. Там са корените ѝ, приятелите и училището, което я е научило не само да учи, но и да вярва в себе си.
Затова и посланието ѝ към младите хора, които тепърва поемат по своя път и тази година им предстои да напуснат училището, е да вярват в себе си и да вървят напред с високо вдигната глава. Тези думи звучат още по-убедително, когато идват от момиче, което преди десет години е било отличена ученичка, а днес мечтае да се върне в класната стая в нова роля.
Кирил Милушев – между информационните технологии и поезията

През 2015 г. Кирил Милушев е едва четвъртокласник, когато получава стипендията на Национално издателство „Аз-буки“. Днес той е студент III курс в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където изучава специалност „Бизнес информационни технологии“ във Факултета по математика и информатика. Пътят му от малкото училище в Караджово до университетската аудитория е белязан с любознателност, постоянство и желание да създава неща, които да бъдат полезни на хората.
„Когато разбрах, че получавам наградата, бях много изненадан и истински се зарадвах“, спомня си Кирил за отличието. По онова време дори не предполага, че ще бъде сред учениците, избрани за стипендианти. „Не съм очаквал, че в този период от образованието си ще получа нещо толкова значимо“, признава той. За едно дете подобно признание означава много и ясно показва, че усилията му са забелязани и оценени.
След завършването на ОУ „Васил Левски“ в Караджово Кирил продължава образованието си в Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Точно там открива интереса си към компютърните науки и вижда в тях възможност да съчетае логическото мислене с практическите решения. И така изборът му на по-късен етап не изглежда никак необичаен – от гимназията поема към информационните технологии в университета. „Още в училище информационните технологии и информатиката бяха областите, които най-много ме интересуваха. Сега още е така, но вече имам повече знания и знам как да ги приложа“, разказва той.
Днес мечтае да стане част от екип, който създава софтуерни решения и технологии, улесняващи всекидневието на хората. „Надявам се да работя в компания, където ще мога да използвам това, което съм научил, и да допринасям с нещо полезно за хората“, казва младият студент.
Но зад интереса към технологиите се крие и една по-малко позната страна на Кирил. Освен програмирането и компютърните науки, той има и интересно хоби – да пише поезия. Започва още в гимназията и постепенно открива, че стиховете са начин да изразява своите мисли и емоции. „В стиховете мога да показвам себе си и това, което чувствам“, споделя той. Част от произведенията му вече са публикувани в литературни онлайн издания, а други достигат до приятели и читатели чрез социалните мрежи.
Въпреки че днес е студент, Кирил не е прекъснал връзката си с училището, откъдето тръгва неговият път. Той продължава да живее в село Караджово и често се среща с бившите си учители. „Не мисля, че съм изгубил връзката с тях и не мисля, че някога искам да я изгубя“, казва той. Според него училището е мястото, което изгражда човека и му дава основите, върху които по-късно да гради живота си.
Затова и когато говори за ОУ „Васил Левски“, Кирил използва думите „втори дом“. Убеден е, че вратите на училището винаги остават отворени за неговите възпитаници и че подкрепата на учителите е нещо, което остава за цял живот.
„Благодаря им за всичко, което направиха за мен през тези седем години“, казва той. А посланието му към учителите е да продължат да бъдат опора за децата, защото именно подкрепата и вярата в учениците им помагат да намерят своя път, независимо дали той ще ги отведе към технологиите, науката, или както в случая на Кирил, дори към поезията.
Стилян Славейков избира да учи финанси

През 2019 г. Стилян Славейков е седмокласник и се готви да напусне ОУ „Васил Левски“ в Караджово, когато получава стипендията на Национално издателство „Аз-буки“. Отличието идва в един от най-важните моменти в живота му – точно преди да направи следващата голяма крачка в образованието си.
„Почувствах се оценен. Това ми вдъхна стимул да продължа да уча и да се развивам“, спомня си днес Стилян. По думите му признанието е било знак, че усилията му не остават незабелязани и че си струва да продължи да работи упорито за целите си.
След завършване на основното си образование той избира да продължи обучението си в Националната търговска гимназия в Пловдив. Решението е изцяло негово. Чува много добри отзиви за училището и решава да поеме по този път. Днес е убеден, че е направил правилния избор. „След като я завърших, мога да потвърдя, че добрите отзиви бяха напълно реални“, казва той.
Началото обаче не е лесно. За първи път попада в напълно нова среда, далеч от съучениците, с които е израснал в Караджово.
„Странно ми беше, че нямах познат в гимназията. В селото се познавахме още отпреди училище и бях свикнал с тази среда“, разказва Стилян.
Именно тогава разбира колко важни са адаптивността и увереността, когато човек поема по нов път.
Сега е студент в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където изучава специалност „Финанси“. Изборът според него е логично продължение на обучението в Търговската гимназия. „Много от нещата, които учим в университета, съм ги изучавал и преди. Исках не само да ги затвърдя, но и да ги надградя“, обяснява младият студент. Именно възможността да задълбочи знанията си в сферата на икономиката и финансите, го мотивира да продължи в тази посока.
Въпреки че учи в Пловдив, Стилян все още живее в Караджово и не крие колко много означава за него ОУ „Васил Левски“. „За мен лично това е най-доброто училище, което може да съществува“, казва той без колебание. Според него успехът на училището се дължи на отдадения екип, постоянните инвестиции в образователната среда и грижата за всяко дете.
Когато говори за учителите си, думите му са изпълнени с уважение и признателност. И вярва, че именно училището е мястото, което е изградило у него увереността да поема нови предизвикателства и да търси развитие.
Затова и посланието му към учениците, които сега завършват VII клас, е: „Да бъдат здрави, целеустремени и отговорни. Когато отидат в града, ще попаднат в нова среда, но ако са упорити и вярват в себе си, няма да имат проблеми“.
Шест години след като получава стипендията на „Аз-буки“, Стилян продължава уверено напред. А историята му е още едно доказателство, че понякога малко признание, получено навреме, може да даде на младия човек увереност да следва своите цели и да превърне амбициите си в реалност.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg




