
Много хора свързват пенсионирането не само с отпускането на пенсия, но и с правото да получат обезщетение при приключване на трудовия си път. Именно тук често възниква объркване: достатъчно ли е човек да е навършил нужната възраст и стаж, или има значение и дали към този момент работи по трудов договор. Особено неясна остава ситуацията, когато правото на пенсия е придобито в период на безработица. В такъв случай мнозина очакват, че обезщетението им се полага автоматично, но законът поставя конкретни условия.
Какви са те и кога работодателят дължи обезщетение при пенсиониране?
Въпросите около придобиването и упражняването на правото на пенсиониране винаги са предизвиквали сериозен интерес както сред работещите, така и сред работодателите. От една страна, цялата предварителна подготовка със събирането на необходимите документи и процедурите, които следва да бъдат извършени, са доста сложни и специфични, поради което човек започва детайлно за години преди това да проучва и подготвя изрядно нещата. От друга страна, което всъщност е водещото, става въпрос за пари, които човек следва да получава след приключване на трудовата си дейност.
Дали имаме право на обезщетение при пенсиониране, когато нямаме трудов договор, и кой следва да изплаща това обезщетение?
Нека преди всичко припомним правилото, че съгласно закона при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното си трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение може да се изплаща само веднъж.
Както може да се изведе от описаното горе, законът създава задължение за работодателя да изплати обезщетението само при прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, когато по време на неговото съществуване работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това означава, че ако към датата на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст работникът или служителят не работи, той няма право на това обезщетение.
Когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито преди прекратяване на трудовия договор, когато работникът или служителят не е работел, той няма право на обезщетението при пенсиониране. По същата причина, когато работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в период, в който е без работа, и след това започне работа, независимо дали при бивш работодател, или при друг работодател, то при прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят няма да е длъжен да му изплати въпросното обезщетение.
Правото на обезщетение при пенсиониране не възниква само защото човек е придобил необходимата възраст и стаж за пенсия. Законът изисква това право да е придобито в рамките на съществуващо трудово правоотношение, което след това да бъде прекратено. Затова, ако към момента на придобиване на правото на пенсия лицето е безработно, обезщетение от работодател не се дължи. Именно поради това е важно условията да се познават предварително, за да се избегнат погрешни очаквания и недоразумения.
Справка:
чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg




