С разговор за връзката между науката и образованието, какво стои зад големите открития и какви са предизвикателствата пред българските учени, завърши първият сезон на подкаста за образование „Студио „Аз-буки“.
Финалният епизод бе специален не само защото постави края на сезона, но и защото за първи път бе заснет пред публика.
На сцената се срещнаха трима от лауреатите на Националните награди за наука „Питагор“ – доц. Мартин Ралчев, проф. Радостина Стоянова и доц. д-р Мария Ивановска.
Проф. Радостина Стоянова от Института по обща и неорганична химия към БАН
„Винаги съм се стремяла към науката“, разказва проф. Радостина Стоянова от Института по обща и неорганична химия към БАН. Категорична е, че независимо колко трудно е било понякога, това, което винаги я е движело напред през всичките тези години, е било любопитството.
„Възможността да докажеш способностите си, да реализираш идеята си и да докажеш на другите това, в което вярваш. Всичко това те задържа в професията“, обяснява тя.
Проф. Стоянова е категорична, че най-големият проблем в науката е налагането на администрация в нея.
В работата си тя поставя основата на ново научно направление у нас, свързано с материалите за чисто и достъпно съхранение на енергия. Дейността ѝ е тясно свързана с намирането и прилагането на еквивалент на литиево-йонни батерии. Еквивалентът е намерен и той е натриево-йонните батерии, но все още има много време, докато бъде въведен масово в употреба, поради липсата на система за съхранение на енергия.
Доц. Мария Ивановска от Медицинския университет – Пловдив
„Още като студент втори курс по медицина в университета започнах да се интересувам от имунология. Тогава разбрах, че има много какво да науча“, посочи доц. Мария Ивановска от Медицинския университет – Пловдив. Вярва, че най-удовлетворяващото в работата ѝ е, че
това, което прави днес, има приложимост утре.
Доц. Ивановска е клиничен имунолог, чиито интереси са свързани със стреса, имунната система, психобиотиците и връзката между психика, нервна, ендокринна и имунна система.
„Стресът може да помага на човек да бъде в кондиция, но ако е хроничен и продължава повече от 6 месеца, може да нанесе много вреди на организма“, обяснява тя.
На мнение е, че все още у нас рядко се говори за стреса, хроничната умора и бърнаут например. Но това трябва да се промени и би било добре да започнем да обясняваме на децата още в най-ранна възраст как да се справят със стреса.
Доц. Мартин Ралчев от Института по роботика към БАН
„Ако трябва отново да избирам с какво да се занимавам, отново ще избера същото. Науката е инструмент за реализация на мечтите. Тя ни дава възможност да изпълним мечтите си“, обясни доц. Мартин Ралчев от Института по роботика към БАН.
Вярва, че науката в България трябва да бъде правена в полза на хората. „В работата се стремя да съчетавам фундаменталните изследвания с приложната насоченост. Вярвам, че истинският принос на една научна разработка се измерва с реалното ѝ въздействие, възможността да подобрява процеси, да създава безопасни и ефективни решения“, обяснява той.
Доц. Ралчев работи върху автономни роботизирани системи, мултисензорни платформи, квантова комуникация и решения за критичната инфраструктура.
„Под критична инфраструктура се разбират язовирни стени, виадукти, мостови конструкции, минни галерии. Това са стратегически компоненти и трябва да се направи възможното да се избегнат нежелани разрушителни процеси. Не може да отчитаме всяко вълнение в конструкцията. Един такъв обект не е жив организъм, но с този сензор
локализираме „сърдечния ритъм“ на съоръжението.
Когато има вибрации, пукнатини, когато има някакво несъответствие в конструкцията, всичко това пристига при нас като информация“, обяснява той.
Доц. Ралчев изрази надежда в дългосрочен план държавата да се превърне в техен верен партньор, защото критичната инфраструктура засяга основно сигурността на страната.
Венцислав Генков – водещ и автор на „Студио „Аз-буки“
Водещ на специалното издание е авторът и лице на поредицата Венцислав Генков, който направи равносметка на изминалия сезон и благодари на всички гости и зрители, превърнали „Студио „Аз-буки“ в пространство за смислени разговори.
„Днес, 15 епизода по-късно, завършваме сезона с разговор за науката. Но не за науката като сухи формули, трудни термини и публикации. А за науката като любопитство, труд, съмнение, постоянство и смелост да търсиш отговори там, където още няма готови решения“, посочи Генков.
Първият сезон доказа, че разговорите за образование и наука могат да бъдат едновременно задълбочени, достъпни и интересни за широката публика. А финалната среща с лауреатите на наградите „Питагор“ беше естествен завършек на една поредица, посветена на знанието, любопитството и хората, които променят света чрез тях.
Министър Сергей Игнатов в Студио „Аз-буки“: С 5500 инициативи българските училища отбелязват 150-годишнината от Априлското въстание (ВИДЕО)
Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“ с ново онлайн пространство
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката: Системата има нужда от стабилност, но реформи трябва да се правят (ВИДЕО)
Министър Георги Вълчев обсъди промените в образованието със създателя на PISA д-р Андреас Шлайхер
