Да научим „дигиталните деца“ да използват технологиите правилно

С убеждението, че съвременното образование трябва да говори на езика на децата, учителката по български език и литература в СУ „Панайот Волов“ в Шумен Димитрина Захариева от години разработва иновативни и интердисциплинарни уроци. В тях тя включва всичко, което може да бъде от полза на учениците в реалния живот, а не само в класната стая. Освен това не само прилага разнообразни и иновативни методи в работата си, но и ги представя пред свои колеги в майсторски класове, посветени на модерното преподаване по български език и литература.  Две години поред води майсторския клас „Прилагане на проектно базиран подход в обучението по български език и литература в прогимназиален етап. Създаване на интегрирани уроци, ориентирани към компетентностите на XXI век“. Поема по пътя към иновативното преподаване още преди това да се превърне в тенденция в образованието. Самата тя признава, че учителската професия не е първото ѝ професионално поприще.

„Работила съм в сферата на финансите и търговията, но винаги фокусът за мен е бил комуникацията с хората“, разказва учителката по български език и литература пред „Аз-буки“.

Завършила е две специалности – „Български език и литература“ и „История“, и винаги е приемала грамотността и умението да се изразяваш правилно, като фундаментална основа за всяка професия и за всяко човешко общуване.

„За мен винаги е било важно човек да успее да каже това, което иска, подбирайки точните думи и достигайки до своя събеседник отсреща“, споделя тя. Решението да се насочи към сферата на образованието, идва след раждането на децата ѝ.

„Осъзнах, че това е много важно както за моите деца, така и за всички останали. Все пак децата са нашето бъдеще“, казва учителката.

Според нея именно житейският опит извън училището ѝ помага да вижда връзката между различните науки и да разбере, че знанието не съществува изолирано, а е взаимовръзка между всички учебни предмети.

„Човек е успешен, когато успешно съвместява всичко, което е учил. Всяка наука не е сама за себе си, а част от общото познание за света около нас“, убедена е тя.

Първите ѝ години като учител преминават в по-малки населени места, където още тогава започва да търси различен подход към учениците.

„Изхождах от психологията на детето във времето, в което живеем, и от това, което ги интересува, така че да ги привлека към моя предмет. Защото най-трудното е да запалиш искрата на любопитството“, обяснява моята събеседничка. Признава, че в началото новаторските ѝ идеи невинаги са били приемани с разбиране.

Промяната идва с постъпването ѝ в СУ „Панайот Волов“, където вече девета година развива своите идеи и всеки ден усеща подкрепата на колегите и ръководството в лицето на директорката Росина Инджева. „Постъпвайки на работа, тогавашното ръководството ме оцени по това, че търся иновации и новости. Те също търсеха такъв човек и ме назначиха“, спомня си тя.

Сега именно интердисциплинарните уроци са запазената ѝ марка. Според нея бъдещето на образованието е в съвместното преподаване между различни предмети.

„След VII клас не трябва да продължаваме в тази урочно-класна система. Отделните предмети не трябва да се изучават сами за себе си, а заедно. Часовете трябва да са по три астрономически часа например и да обединяват различни области на познанието“, убедена е Захариева.

Първият интегриран урок, който реализира в училището, е върху повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов. В него се преплитат литература, история, изобразително изкуство, технологии и компютърно моделиране.

„Моят фокус беше речта на Странджата. Учителят по технологии приготви боба и храната от произведението, засегнахме историческия контекст, а по компютърни технологии учениците работиха с текстообработка. Получи се почти като театрална постановка“, разказва тя.

Учениците са рисували и литографските картини от кръчмата на Странджата, описани в произведението. Именно чрез подобни уроци според нея литературата оживява за децата.

Опитът обаче показва, че подобен тип преподаване изисква сериозна подготовка и добра екипна работа между учителите.

„Учителите, като ментори, трябва да изградят много добра хармония и симбиоза помежду си“, подчертава тя.

И признава, че в началото е гледала на идеите като на „свои“, но постепенно е осъзнала, че успехът идва тогава, когато всички преподаватели са равнопоставени участници.

„Сега се получава преплитане, а не всяко нещо да стои само за себе си“, казва тя. Категорична е по темата за технологиите и изкуствения интелект в училище.

„Изкуственият интелект може много успешно да се прилага в часовете по български език“, заявява тя.

По думите ѝ технологичното обезпечаване и добрата материална база сами по себе си не са реформа.

„Технологията е само средство. Методологията трябва да бъде реформата в нашето образование“, категорична е преподавателката. На мнение е, че днешните ученици са „дигитални деца“ и вместо да бъдат откъсвани от технологиите, трябва да бъдат научени как да ги използват правилно. „Не трябва да ги откъсваме от технологиите, а да ги насочим, че те са работен инструмент, а не просто забавление“, смята тя. Според Захариева

грамотността вече има ново измерение.

„Във времето на технологиите грамотност е, когато пишем и комуникираме чрез тях“, обяснява тя.

Именно затова тя въвежда работа с изкуствен интелект още при по-малките ученици. Основният акцент е върху създаването на добри текстови инструкции (промптове) и правилното формулиране на мисълта.

„За да получим най-добрия резултат от изкуствения интелект, трябва да знаем какво и как да го попитаме. А това е отново начин на мислене, структуриране на текста и комуникация“, подчертава учителката.

Темата за грамотността остава сред най-големите тревоги в работата ѝ. Според нея учениците трябва сами да осъзнаят защо е толкова важно да умеят да пишат правилно, да бъдат грамотни и с богат речников запас.

„Най-важното е как ни възприемат хората, а те го правят чрез начина, по който говорим и се изразяваме“, казва тя. И допълва, че днес децата често общуват първо онлайн, а едва след това лице в лице. „Те създават приятелства чрез начина, по който пишат“, отбелязва Захариева.

Освен в класната стая тя активно споделя опита си и с други преподаватели чрез различни обучения. Последното от тях е насочено към използването на иновативни подходи в часовете по български език и литература.

„Представих нашите иновативни уроци и как можем да интегрираме другите предмети“, разказва тя. По време на обученията учителите разработват собствени интердисциплинарни уроци, но според нея именно работата в екип се оказва най-голямото предизвикателство.

„Много учители споделят, че им е трудно да се сработят с други колеги, и дори са получавали отказ“, казва тя.

На въпроса има ли негативи от интердисциплинарните уроци, Захариева отговаря много честно: „Негативите са, когато се съберем много ученици на едно място. Всички те трябва да участват в урока, защото, ако някои са само зрители, започват да губят нишката и смисъла. Започват да говорят помежду си и да не внимават. И ако учителите не влязат в ролята на ментори и водещи на целия процес, нещата няма да се получат. Точно затова трябва да има разбирателство между преподавателите“.

Според Димитрина Захариева именно умението на един колектив да работи заедно, е това, което отличава успешното училище.

„Това, което ни отличава в СУ „Панайот Волов“, е, че умеем заедно да работим, имаме общ поглед как да интегрираме предметите, и свобода на действие“, обобщава тя.

А в основата на всичко остава една проста, но важна идея –училището трябва да подготвя децата не просто за изпити, а за истинския живот.

„Българският език и литературата са в основата на всяка наука. Но не се ограничавам само в предмета си – искам да покажа пътя на всяко дете, независимо дали ще избере роботика, медицина или друга професия. Умението да комуникираме, да изразяваме себе си и да мислим критично, е изключително важно. А то се развива чрез четенето, чрез речта и чрез начина, по който общуваме“, завършва Захариева.

Свързани статии:

Помагаме на младите да намерят своя път, казва училищният психолог Милен Минев До един месец изпитателен срок при договор за работа до една година Загадката в центъра на Млечния път Учителка от Свищов спечели престижна награда