Татяна Ичевска, Иван Русков
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
https://doi.org/10.53656/bel2025-5-5T
Где да отида в бедата? Отгде да потърся утеха?
Няма и котва сега лодката да задържи.
Сам ще прибягна – ще видиш – на вражия бог до олтара,
никой прегърнат олтар не отстранява ръце.
Овидий
Резюме. В рамките на този текст разглеждаме травматичния разказ за емиграцията, представен в български и хърватски текстове от 90-те години на ХХ век насетне. Независимо дали се пречупва през съдбата на отделен персонаж, или се отнася до семейство, социална, етническа и/или религиозна общност, проблемността в избраните за наблюдение текстове е многостранна и многопластова. В хода на наблюденията, ограничени до избрани от нас текстове, ще изведем общите невралгични точки в тях и ще потърсим отговор на няколко ключови въпроса: защо и как животът на човека преселник се превръща в травматичен разказ; като напусне родината, изгнаникът умира ли напълно, или умира само част от него; кои са местата, които той обитава в чужбина; как минава времето на изгнаника в чужбина – в празнота, в носталгия, в спомени и очакване за завръщане; възможно ли е завръщането у дома.
Ключови думи: емиграция; травма; хетеротопия; утопия; самота; чужденец; българска литература; хърватска литература
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
